— Чух — мрачно каза съпругът й и загрижено обгърна с ръка раменете й. — Какво прави Сенатът?
— Най-вече се опитва да разбере какво може да направи — каза Лея.
— Какво има за разбиране? — попита Хан. — Лересианците са убили двайсет и един ботанци, без да се брои затриването на една орбитална станция. Не може ли Гаврисом просто да нареди лересианското правителство да бъде осъдено?
— Де да беше така лесно — въздъхна Лея. — За съжаление не е. Трима от съветниците вече заявиха, че ще гласуват срещу такова решение с довода, че не сме предявили същите искания за репарации и към ботанското правителство заради унищожението на Каамас?
— Но то не е едно и също — възрази мъжът й. — Всъщност са съвсем противоположни неща. Лересианците са избили невинни хора, а в разправията за Ботауи се иска наказване на невинни.
— Но и не настояхме ботанците да накажат оцелелите от охраната, които стреляха по демонстрантите — напомни му Лея и усети смущението му, което тутакси го обзе.
— Да — каза той. — Заради мен.
— Не е само заради теб, скъпи — докосна нежно коляното му тя. — Позицията на съветниците е, че охраната е действала при самозащита. За съжаление не всички го разбират така.
— Племенно мислене!
— Зная — каза Лея. — И аз не го разбирам. Как можеш да търсиш отговорност за чужди действия, пък дори да е от близък или сродник. Но семейната и племенната отговорност са основна повеля за много култури.
— Сигурно — съгласи се Хан. — И все пак трябва да накажете лересианците. В противен случай всички, които ненавиждат ботанците, ще се развихрят.
— Това вече става — каза жена му. През тялото й премина тръпка. — Още десетина други правителства депозираха в Сената писмо за намерения с предупреждение, че ще предявят списък с исканията си към ботанците.
— И какво ще стане иначе?
— Това е косвена заплаха — сви тя рамене.
— Знаеш колко обичам ботанците — изсумтя Хан, — но това вече е абсурд. Предполагам, че Фейлия всеки ден пили ушите на Гаврисом с искания за защита?
— Няма нужда — каза Лея. — Диамала и Мон Каламари вече обявиха, че изпращат кораби, за да защитят Ботауи от бъдеща агресия.
Съпругът й подсвирна.
— Шегуваш се. Какви кораби?
— Големи — отвърна тя. — Звездни кръстосвачи от Мон Каламари и диамалски съдове от класовете „Мъглявина“ и „Издръжливост“. Заявяват, че бранят правата на невинните. Според някои са само поредните жертви на ботанските манипулации.
— И аз съм на това мнение — каза Хан. — Бел Иблис доказа ли, че ботанците стоят зад фалшивата молба за посредничество на Дитаини?
— Няма реални доказателства, но той лично е твърдо убеден, че всичко е било нагласено, за да може той и оперативните части да са близо до Ботауи — отвърна Лея със събрани вежди. — Между това и лересианския саботаж на лазерните оръдия на Червената ескадрила…
— Какво? Да не би да са признали?
— Не само признаха, но и се гордеят с деянието си — каза Лея. — Твърдят, че, задържайки ескадрата, са спасили невинни, които иначе са щели да пострадат от конфликтите им.
— Колко ли се радва на това обяснение Уедж?
— Двамата с Гарм се готвят да ги убият — отвърна Лея. — Гарм недвусмислено каза на Гаврисом, че Новата република няма да бъде пионка в ничия политическа игра.
— Доста резки думи — каза Хан. — Обърни се малко.
Той издърпа ръка изпод врата й и се зае да разтрива раменете й.
— О, блаженство! — извика Лея, чувствайки как напрегнатите й мускули се отпускат под ловките пръсти на съпруга й.
— Май задевките с воин като Бел Иблис не са най-умното, което ботанците могат да направят.
— Хем си го знаят! — съгласи се тя. — От това личи колко са отчаяни.
— Това е безумие, Лея. Никой ли не си дава сметка, че Траун се е върнал?
— Не, разбира се — отвърна съпругата му. — Половината не вярват и една дума от тази история. Смятат, че диамалците са я измислили, за да плашат всички и да спасят ботанците. Другата половина смятат, че е възможно да е истина, но не виждат никаква заплаха за себе си от страна на Империята.
— Какви глупаци! — извика Хан. — Траун е замислил нещо. Залагам „Сокол“, че е намислил.
— Съгласна съм — въздъхна Лея. — При това в момента изобщо не е необходимо да върши нещо. Новата република бързо се разпада на стотици въоръжени лагери. Всички са настръхнали покрай каамаския въпрос.
— Каамасците нищо ли не могат да направят, за да спрат цепенето? — попита Хан. — То не е в техен интерес.
— Разбира се, че не е — съгласи се Лея. — Но Каамас е повече претекст, отколкото истински проблем. Всички се кълнат, че на сърцето им са справедливостта и интересите на Каамас, но мнозина просто уреждат стари сметки.