Дълго време само разговорите на екипажа от другия край на командната зала нарушаваха мълчанието.
— Не говорите сериозно, сър — каза най-сетне Ардиф. — И ако позволите да отбележа, сър, не е редно върховният командващ имперските сили да говори така.
— Защо? — възрази Пелаеон. — Казвам неща, очевидни за всеки.
— Съвсем не, сър — упорито настоя капитанът. — Все още владеем осем сектора, над хиляда обитаеми системи. Флотата ни разполага с почти двеста звездни разрушителя. Все още сме сила, с която са длъжни да се съобразяват.
— Така ли? — саркастично попита адмиралът. — Наистина ли?
— Разбира се — твърдоглаво отвърна Ардиф. — Как иначе ще отстояваме позициите си срещу Новата република?
Пелаеон поклати глава.
— Отстояваме ги само защото в момента Новата република е твърде потънала във вътрешните си дрязги, за да се занимава с нас.
— Това ни дава време за реорганизиране и превъоръжаване — отвърна капитанът.
— Превъоръжаване! — върховният командващ го погледна насмешливо. — Давате ли си поне бегла сметка, с какво разполагаме? — Пелаеон махна към изтребителите, които в същия миг се изгубваха под краката им в корпуса на „Химера“, за да се приберат в хангара на флагмана. — Погледнете! Изтребители клас „Хищна птица“! Останали сме с клас „Хищна птица“!
— Че какво им е, сър! — настойчиво отвърна Ардиф. — Не лоши изтребители от среден клас.
— Но не са произведени в Империята — каза адмиралът. — Кой знае откъде са домъкнати. Крал ги е някой пират или наемническа банда. И пак до такива ще опираме, защото единствената корабостроителница, на която разчитаме, не може да изпълни поръчките за линейни кораби, та какво остава за изтребители. За какво превъоръжаване можем да говорим?
Ардиф погледна навън.
— Не всичко е свършено, сър.
Но беше точно така. И Пелаеон бе сигурен, че капитанът знае това не по-зле от самия него. Остатък от хиляда системи за империя, която някога бе владяла милиони. Двеста звездни разрушителя за флота, която бе наброявала повече от двайсет и пет хиляди.
Но може би най-показателното бе, че стотици звездни системи, които някога пазеха крехък неутралитет, сега настояваха да се включат в Новата република. И те бяха наясно, че изходът е предрешен. Може би върховният адмирал Траун би успял да събере останалите на Империята сили и да постигне победа, но него го нямаше.
— Навигаторът да начертае курс към системата Бастион, капитане — каза Пелаеон на Ардиф. — Изпратете съобщение всички мофи да се съберат в палата на моф Дизра. Тръгваме веднага щом „Хищни птици“ се приберат.
— Слушам, сър — отвърна капитанът. — Мога ли да уведомя мофите за предмета на срещата?
Върховният командващ погледна към далечните звезди. Някога Империята ги бе наричала свои. Толкова много имаше… По някакъв начин всичко бе изтекло между пръстите.
— Кажете им — тихо отговори той, — че е дошло време да изпратим някого в Новата република, за да преговаря за условията на капитулацията ни.
ГЛАВА 2
Командното табло на „Хилядолетен сокол“ избипка и извади Хан Соло от дрямката му. Той вдигна нагоре скръстените си досега ръце в сладка прозявка и хвърли бърз поглед върху циферблатите и екраните. Пристигаха.
— Шавай, Чуй! — извика той на уукито в другото кресло и го тупна няколко пъти с опакото на дланта си.
Чубака се сепна и изръмжа въпросително.
— Пристигнахме, какво! — отвърна Хан и разтърка очи. Стисна ръчките за тягата на хипердвигателите и се съсредоточи върху обратно броящия хронометър. — Подсветлинните двигатели в готовност! Начало.
Хронометърът показа нула и Хан тласна напред ръчките. Замазаните петънца на хиперпространството се превърнаха в светли линии, а те на свой ред — в звезди.
— Право в целта! — възкликна Соло и кимна към синкавочервения полумесец на планетата пред тях.
Чубака отново изръмжа.
— Да, около Ифигин винаги е пренаселено — съгласи се Хан. Погледът му пробяга по червените светлинки от двигателите на стотиците кораби, които кръжаха около планетата, сякаш увлечени в лудешки танц. — Тук е главният трансферен възел за този и поне за още два други сектора. Може би затова оня въздухар поиска тук да се срещнем. Не се натиска леко спусъкът, ако наоколо се въртят твоите.
Чуй изрева раздразнен.
— Извинявай — саркастично отвърна приятелят му, — исках да кажа президентът Гаврисом. Не знаех, че си му почитател.
Интеркомът в пилотската кабина на „Хилядолетен сокол“ се обади. Чубака стовари голямата си лапа върху комутатора и изръмжа в отговор.