— Какво ви става, Чуй, че пристигате навреме? — прозвуча гласът на Люк Скайуокър. — Май този път за разнообразие сте летели, както трябва.
— Никакви повреди, с изключение на копчето на комутатора — оплака се Соло и свъсено изгледа уукито до себе си. — Чуй направи опит да го натика до външната обшивка. Къде си, Люк?
— Навлизам откъм нощната страна на планетата — отвърна той. — Какво му е на Чуй?
— Нищо особено — отвърна Хан. — Имаме дребни различия в политическите разбирания.
— Аха! — с разбиране възкликна Скайуокър. — Пак си нарекъл президента Гаврисом въздухар, нали?
— Хайде сега и ти! — изсумтя Хан и сърдито изгледа интеркома.
Чубака изръмжа въпросително.
— Абе не си затваря устата — троснато съобщи приятелят му.
— Виж, за това калибопите най ги бива — отбеляза Люк. — Няма как, Хан. В днешно време думите са основно средство за постигане на целите.
— Знам — направи гримаса зет му. — И Лея все това ми набива в канчето — гласът му се превърна в пародия на гласа на жена му. — Вече не сме Бунтовническият съюз, където шепа хора вземаха всички решения. Сега сме посредници и арбитри, оказваме съдействие на правителствата на различните системи и сектори да постигат разбирателство и да си помагат.
— Наистина ли такива неща говори?
— Малко преразказах — Хан се намръщи и погледна към циферблатите и екраните на контролното табло пред себе си. — Това твоят изтребител ли е?
— Да — потвърди Скайуокър. — Защо? Да не си решил, че съм забравил как се пилотира изтребител?
— Не, но смятах, че си се прехвърлил на совалка ламбда.
— Често летя с ученици, с приятели — отвърна Люк. — С Арту бяхме на Йовин, когато се обадихте, метнахме се в изтребителя и веднага излетяхме. За какво става дума?
— За каквото винаги става дума в този край на Ядрото — кисело отвърна Хан. — Диамала и Ишори пак започват.
Въздишката на Люк дойде като тихо съскане по интеркома.
— Поредна разправия за търговски сектори и източници на ресурси ли?
— Почти — отговори Соло. — Този път е за охраната на корабите. Диамалците не искат да ползват услугите на местните патрулни кораби, когато идват в космодрумите на Ишори. Ишорците пък не желаят въоръжени кораби на Диамала да навлизат в техните системи.
— Познато — каза Люк. — Гаврисом има ли поне някаква представа, как да разреши проблема?
— Ако има, не я е споделил — отговори Хан. — Просто, ми се обади на Уейланд и ми каза да идвам. Сигурно за да им помогна да се държат по-приятелски един с друг.
— Гаврисом те е помолил да бъдеш арбитър?
Зет му сви устни.
— Е… не точно мен. Той смята, че Лея е с мен.
— О!
— Люк, аз съм официалната свръзка на Новата република с Независимата асоциация на вносителите и износителите — докачено напомни Хан. — Не е като да не съм правил такива неща. А Лея не е почивала истински от доста време. Хубаво беше за малко изцяло да се посвети на децата. Този път не допуснах да тръгне на поредната дипломатическа мисия по време на отпуск.
— Прав си — съгласи се Скайуокър. — Последните няколко пъти, когато отсъстваше от президентството, не можа много да си почине. Но пък и не си представям, че някой би избрал Уейланд като място за почивка.
— Ще останеш много изненадан, ако попаднеш в Уейланд — отвърна му Хан. — Откак ногрите се заселиха там, всичко много се промени в сравнение с времето, когато си пробивахме път през гората до планината Тантис.
— Сигурно — каза Люк. — Какво мога да направя, за да ти помогна в преговорите?
— Направих план — отвърна зет му. — Нали знаеш какви стават диамалците, когато мислят — безчувствени и студени. Преговорите с тях са работа за джедай. Ишорците пък са пълната противоположност. Не могат да се договорят за нищо, без да се разпалят и да ти надуят ушите.
— Не го правят нарочно — вметна Скайуокър. — Както е известно, такъв им е темпераментът.
— Знам, знам — Хан почувства леко раздразнение. Люк може и да беше майстор джедай, но нямаше и половината от опита му във взаимоотношенията с другите раси, населяващи галактиката. — Въпросът е, че могат да крещят колкото си щат, без изобщо да обезпокоят едно ууки. Затова Чуй ще говори с тяхната делегация. След това тримата се събираме, вземаме решение и сме готови.
— Оригинален подход. Само това мога да кажа — замислено отвърна джедаят. — Лично аз все пак бих се радвал, ако Лея беше тук. Тя притежава истинска дарба да помирява хората.
— Значи трябва доста да се постараем, за да се справим без нея — мрачно отвърна зет му. — Както е тръгнало, Гаврисом и Висшият съвет до края на живота й ще я пращат да търчи насам-натам из галактиката, за да гаси пожари.