— Май Новата република изживява затруднения на растежа — унило се съгласи Люк. — Е, сигурно това е нормално следствие от рухването на имперското господство.
— Не е изключено, а нищо чудно и остатъците от Империята да наливат масло в огъня — предположи Хан. — Хайде да слизаме на тази планета. Колкото по-бързо приключим, толкова по-бързо ще се приберем у дома.
Кацнаха на освободен за тях двоен док в комплекса на северния космодрум. Хан и Чубака стояха в края на рампата до „Хилядолетен сокол“ и говореха с трима облечени в дълги бели мантии диамалци, когато Люк приземи изтребителя си с една маневра, която напоследък малцина прилагаха. Още не бе изключил двигателите на машината си, когато надуши неприятностите.
— Остани да наглеждаш кораба, Арту — нареди той на дроида, отвори капака на пилотската кабина и свали шлема си.
Арту изпиука утвърдително. Люк пусна шлема и ръкавиците на седалката, пренесе се с лек скок над крилата на изтребителя, приземи се върху настилката на дока и се насочи към групата при „Сокол“. С известна тревога забеляза, че тримата диамалци го наблюдават внимателно с лица, които изразяваха не особено топли чувства.
— Здравейте — поздрави той любезно, запътен към зет си. — Аз съм Люк Скайуокър.
Застаналият най-близо до Хан диамалец трепна.
— И ние ви поздравяваме, майстор джедай Скайуокър — гласът му беше равен, а лицето — съвършено непроницаемо. — Но не ви очакваме на конференцията.
Люк премига. Погледна към Хан и улови напрежението в лицето и мислите на приятеля си. След това отново се обърна към диамалеца:
— Не разбирам.
— Ще поясня — отвърна чуждоземецът. Лявото му ухо помръдна. — Не желаем да участвате в преговорите. Не възнамеряваме да обсъждаме с вас нито един въпрос. Всъщност бихме желали да напуснете системата.
— Почакайте — намеси се Соло. — Той е мой приятел. Помолих го да дойде и той прелетя голямо разстояние, за да помага.
— Не желаем неговата помощ.
— Обаче аз я желая — остро настоя Хан. — И няма да му кажа да си тръгне.
Настъпи неловко мълчание. Люк гледаше диамалеца и се питаше дали просто да не се обърне и да си тръгне. Щом не желаеха присъствието му…
Старшият диамалец отново помръдна ухо.
— Много добре — каза той. — Майсторът джедай може да остане, но само като ваш съветник. Няма да присъства на действителните преговори. Диамалците няма да обсъждат нищо в негово присъствие.
Хан направи гримаса, но кимна:
— Щом настоявате… Покажете ни къде ще се настаним, и да започваме.
По знак на диамалеца един от придружителите му подаде на Чубака електронен бележник.
— Разполагате с апартамент в комплекса на космодрума — отвърна той. — Ще се ориентирате по картата. Ишорците вече са в заседателната зала. Щом се приготвите, започваме.
Тримата диамалци се обърнаха и се устремиха към един от изходите от другата страна на дока.
— Интересно… — процеди Люк, загледан след тях. — Някаква представа защо е всичко това?
— Съвсем смътна — отвърна Хан.
— Съвсем смътна ли? Какво искаш да кажеш?
Соло изгледа косо приятеля си, който не изглеждаше съвсем спокоен.
— Да не говорим засега. Не те харесват, това е. Не се занимавай повече.
Люк се взря в гърбовете на отдалечаващите се диамалци. Блестящите им мантии потрепваха от лекия ветрец. Достатъчно бе да се присегне със Силата и да извлече необходимата информация от съзнанията им. Какъвто и да бе проблемът, очевидно се дължеше на някакво недоразумение, а Люк не би могъл да го разреши, без да знае за какво става дума. Да, точно това трябваше да направи. Но пък…
Той погледна Соло. Зет му също го погледна. Тревожното изражение не бе изчезнало от лицето му. Вероятно се опасяваше да не би джедаят да направи точно това. Добре, засега щеше да остави нещата така, както Хан го бе помолил. Засега.
— Какъв е новият план? — попита Скайуокър.
— Ще действаме двамата с Чуй — отвърна Хан и се обърна към уукито. Люк не виждаше лицето на зет си, но долавяше очевидното поуталожване на вълнението му. — Ако нямаш нищо против, изчакай ни, докато приключим. Може да ни се наложи да прибегнем до помощта ти.
— Разбира се — джедаят кимна към посоката, в която бяха изчезнали диамалците. — Нали разрешиха да те съветвам, значи това ще правя — погледна той приятеля си, които изучаваше лицето му.
— Май не си много доволен? — попита бившият контрабандист.
— Можеше и по-зле да е — сви рамене Скайуокър. — Винаги е неприятно да предложиш помощ някому, а той да я отхвърли. Но малко неприятности не вредят.