— Скайуокър — представи се той.
В холоямката в средата на масата се появи изображение на млад ифигинец. Сплетените му мустаци не скриваха изцяло яката на униформата му и отличителните знаци на управлението на космодрума на нея.
— Извинете, че прекъсвам разискванията ви, джедай Скайуокър — обади се той с неочаквано мелодичен глас. — Получихме известие от търговския отдел на Новата република, че насам се е насочил саркански товарен кораб, излъчващ митнически червен сигнал.
Люк погледна Хан. Митническият червен сигнал бе знак за незаконен и силно опасен товар на борда.
— Търговският отдел установил ли е самоличността на капитана и на екипажа?
— Не — отвърна ифигинецът. — Обещаха допълнителна информация, но досега не е пристигнала. Корабът вече наближава Ифигин. Изпратихме фрегатите и патрулните кораби от митниците на вътрешната ни система да го пресрещнат. Помислихме, че като официални представители на Новата република вие с капитан Соло ще искате да наблюдавате процедурата.
Настроението на Хан изведнъж се промени. Люк вдигна очи към приятеля си, който замислено гледаше през прозорците на апартамента.
— Благодарим за поканата — отвърна джедаят, обръщайки се отново към холограмата. — Но в момента…
— Откъде идва този саркански кораб? — обади се зет му.
— Сектор Трибеш — образът на служителя бе заменен от карта на Ифигин и околното пространство. На няколко градуса встрани от линията, свързваща планетата и слънцето му, мигаше червена точка, към която се бяха устремили двайсетина мигащи зелени точки. Идваха от самата планета и близкия космос. — Както виждате, опитваме се да съсредоточим сили, достатъчни да сломят всяка съпротива.
— Да — обади се Хан. — И сте сигурни, че корабът е саркански?
— Проверихме идентификацията на транспондера му — отвърна ифигинецът. — Самият кораб е корелиански, тип „Екшън-Кийн ХИ“. В тази част на Ядрото такъв кораб рядко се среща под флаг, различен от сарканския.
Скайуокър подсвирна. Разглеждал бе „Екшън-Кийн ХИ“ и бе поразен както от лукса на каюткомпанията, така и от огневата мощ на кораба. Проектиран за пренос на най-ценни товари, всъщност бе от класа на бойните линейни кораби. Сигурно затова ифигинците изпращаха да го пресрещне толкова многобройна сила. Ако капитанът откажеше да се подчини, те щяха да бъдат въвлечени в истинска битка.
— Значи е саркански — съгласи се Хан. Гласът му звучеше с известна пресилена небрежност. — Действайте според плана си. Ние ще дойдем по-късно да поразгледаме.
— Благодаря ви, капитан Соло — отвърна ифигинецът. — Ще уведомя отговорните лица, че ще се присъедините към тях. Довиждане.
Холограмата изчезна.
— Ще има да вземаш! — измърмори бившият контрабандист и възбудено заразглежда един по един в чиповете, които бе донесъл. — Чуй, опитай се да изтеглиш от. комуникационната конзола схемите на движение.
— Какво става? — попита Люк и погледна зет си, опитвайки се да прочете мислите му. От унинието на капитана на „Хилядолетен сокол“ нямаше и помен. — Да не би да знаеш кой е контрабандистът?
— Не е контрабандист — отговори Соло, намери търсения чип и го пъхна в електронния бележник. — Чудесно! Ела да ми помогнеш.
— Какво има? — попита Скайуокър.
— Това е списъкът на наземните станции и на орбиталните данни за бойната станция Голан едно — отвърна Хан, размахвайки електронния бележник, докато Чубака тромаво сядаше до него. — Я да видим…
За миг двамата членове на екипажа на „Хилядолетен сокол“ притихнаха един до друг. Заобсъждаха шепнешком нещо, като от време на време поглеждаха в холограмата и бележника на Соло. Скайуокър изучаваше картата, наблюдаваше цветните точици на товарните и пътническите кораби, които сновяха около планетата, и се питаше какво става.
— Така — най-сетне каза Хан на втория си пилот. — Ето тук ще влязат. На нас не ни остава друго, освен да се разположим някъде в средата на този конус и да чакаме. Слизай при „Сокол“ и го приготви за излитане. Идвам веднага.
Чубака изръмжа утвърдително и се понесе към вратата в бърз уукски тръс.
— Какво всъщност става? — попита джедаят.
— Пирати — отвърна приятелят му и отново събра информационните чипове.
— Пирати ли! — Люк премига. — Тук?
— Разбира се. Защо не?
— Просто смятах, че пиратските шайки не вилнеят толкова навътре в Ядрото — каза Скайуокър. — Значи Саркан е просто прикритие?
— Да — потвърди бившият контрабандист и стана. — Само че той не го знае — Хан посочи към холоямката. — Стар номер. Обявяваш тревога заради кораб, идващ откъм слънчевата страна на планетата, след това нападаш нощната страна, докато митниците са на половин планета разстояние от теб. Тънкият момент е да се постараеш наземната и орбиталната защита да не те засекат. Без да забравяме, разбира се, че трябва да измислиш и как да подправиш митническия червен сигнал. Хайде, да тръгваме.