— Не трябва ли първо да предупредим ифигинците? — попита Люк и протегна ръка към интеркома.
— За какво? — отвърна му с въпрос Хан. — Тримата би трябвало да успеем да се справим.
— С цяла пиратска шайка!
— Защо не? Бандите, които действат в този сектор, са малки — два, най-много три кораба — Соло изкриви уста.
— Всъщност ти можеш дори сам, без нашата помощ.
— Оценявам увереността ти — хладно отвърна джедаят.
— Но май не бих се нагърбил сам с всичко.
Зет му вдигна ръка.
— Да не се обидиш!
— Не — Люк махна към холограмата и патрулните кораби, които обкръжаваха приближаващия саркански кораб. — Мисля, че все пак трябва да предупредим ифигинците.
— Не можем — отвърна приятелят му. — Пиратите вероятно вече са внедрили информатор тук. При най-малкия признак за тревога просто ще отменят нападението, ние ще изглеждаме като глупаци, а уважението на диамалците към Новата република ще падне още повече. Висшият съвет ще ми скъса задника, ако това стане.
Люк въздъхна:
— Колко по-лесно беше, когато военната дейност на съюза се водеше отделно от политическата.
— Славно минало! — изръмжа Хан. — Трябва да тръгваме. Идваш ли или не?
Скайуокър сви рамене.
— Идвам — той извади предавателя си: — Арту?
Идеята не се хареса на Арту-Диту. Никак не му се хареса. Думите, които се редяха на екрана на бордовия компютър на изтребителя, не оставяха и най-малкото съмнение за това.
— Хайде сега! — сгълча го Люк. — Преживяхме заедно войната срещу най-мощната военна машина в историята на галактиката. Не ми разправяй, че те е страх от няколко разсъхнати пиратски черупки!
Дроидът изсумтя възмутен.
— Това вече е друго — одобрително кимна Люк. — Наблюдавай обстановката. Ще се справим.
Арту изпиука, очевидно неубеден от думите на господаря си, и притихна. Люк погледна навън, опитвайки се да разпръсне собствените си съмнения. Признаците на безпокойство, които избиваха от време на време в настроението на Хан, и необяснимият отказ на диамалците да го допуснат на преговорите се прибавиха към смътната тревога, която тлееше у Скайуокър вече няколко седмици подред. На два пъти бе говорил с Лея, призовавайки проницателността и опита й, за да му помогне да осъзнае причината за тази тревога. Лея бе изказала предположение, че може би това са подсъзнателни въздействия на Силата. Те биха могли да означават, че Люк трябва да направи нещо или обратно — че не бива да прави нещо. По нейно настояване той потъна за доста време в медитация с надеждата чрез по-дълбоко потапяне в Силата да намери отговора на въпроса, който го тревожеше. До момента резултат нямаше.
— Люк? — прозвуча в шлема му гласът на Хан. — Къде си?
Джедаят отново насочи мислите си към настоящата задача.
— Над теб — отвърна той. — Не виждам нищо, напомнящо пиратски кораб. А ти?
— И аз още не — каза капитанът на „Хилядолетен сокол“. — Не се притеснявай. Ще разбереш, когато се появят.
— Добре — Люк леко обърна глава и се загледа в огньовете от двигателите на многобройните товарни кораби, които се носеха около тях.
Изведнъж пиратите се появиха.
Не бяха два-три кораба. От хиперпространството изскочиха осем наведнъж. Без опознавателни знаци, настръхнали от оръдията на турболазерните батареи. Откъм гърба си Люк чу стреснато пиукане.
— Спокойно, Арту — каза той. — Дай ми данните им.
Арту избипка неуверено и на екрана пред джедая се появи списък: пет щурмови изтребителя клас „Корсар“, два модифицирани корелиански крайцера и стар, но впечатляващ с размерите си щурмови кръстосвач тип „Калот“ с внушително старо йонно оръдие KDY, което бе несръчно заварено на носовата му част. Цялата група се носеше в кръгов строй към два транспортни кораба на няколко километра отпред. Транспортните кораби бяха с опознавателните знаци на Новата република.
— Хан? — извика Люк.
— Видях ги — напрегнато отвърна зет му. — Какво възнамеряваш да правиш?
Скайуокър погледна към атакуващите пирати и стомахът му се сви от неприятно предчувствие. Разбира се, имаше много варианти — можеше да се присегне със Силата и да повреди контролните им уреди, като ги оставеше слепи, глухи и без практическа възможност за маневриране, отбрана и нападение; можеше да изкриви цели части от корпусите им или да деформира гнездата на оръдията, дори да ги изкърти, и то само благодарение на Силата. Или можеше просто да се присегне към съзнанията на екипажите и да ги превърне в безпомощни наблюдатели, да ги принуди да се предадат. За майстор джедай, който имаше за свой съюзник Силата, не съществуваха ограничения. Абсолютно никакви.