— Ако питаш мен, залагам на по-голямо съкровище и по-малко приключения — засмя се Фин. — Гелът за коса става. За папагала забрави. Плюят навсякъде и правят мръсотия.
— Такава хубава мечта беше — въздъхна Били.
Фин плъзна поглед из стаята и се намръщи.
— Той го спомена два пъти — каза накрая тя.
— Кое?
— На острова. Ти подхвърли за съкровището, че било като Малтийския сокол, само че истинско. А накрая, точно преди да отплаваме, той подчерта: „Кажи на племенника ми, че беше прав за птицата“.
— Не схващам.
— В „Малтийският сокол“ всички трескаво търсят птица, с идеята, че тя е зле маскирано съкровище, слой боя върху масивно злато, диаманти или нещо такова. Готови са на всичко, дори на убийство, а накрая птицата се оказва менте. Дебелакът я удря ли, удря с джобно ножче, но злато няма, само олово.
— Сидни Грийнстрийт. Той играе дебелака, Каспар Гутман.
— Ти каза, че съкровището в пещерата е като Малтийския сокол, само че истинско.
— Все още не схващам — каза Били, като я гледаше въпросително. — Въртиш се в кръг.
— Не в кръг — възрази Фин, повишила глас от растящо вълнение. — Слоеве. Като това да скриеш истинска картина на Рембранд под евтина имитация…
Били зяпна. Плъзна поглед из стаята, по щедро декорираната мазилка на тавана и стените. Лиани, птици, всевъзможни същества, големи и малки.
— Джунгла — прошепна той.
— Съкровище в джунглата — ухили се Фин. — Той ни го каза в прав текст. Каза, че все още имаме къщата на „Херенграхт“ и че в стаята със сувенирите има предостатъчно и за двама ни. — Фин намери моряшки кинжал, навярно използван от младия Вилем ван Боегарт по време на първото му плаване. Застана до стената и плъзна тънкото острие по мазилката. Вдигна се прах. Фин натисна по-силно, забивайки върха на кинжала под парче от мазилката, оформено като скъпоценен камък. Нещо червено блесна на фона на бялата стена.
Тя отстрани внимателно хоросана, разкривайки кървавочервен скъпоценен камък, голям колкото яйце на червеношийка. Състояние сам по себе си, а като него имаше още стотици. Фин заби тънкия връх на кинжала в едно равно пространство между орнаментите и изстърга участък колкото дланта си. Под хоросана грееше злато.
— Ето това е скрил Рембранд — прошепна Фин. — Самата стая! Цялата стая е съкровище! — Застърга ентусиазирано с кинжала. Златото не свършваше.
Чу се звук от входен звънец.
— Това трябва да е Дерлаген — каза Фин.
— Ще му кажа да си върви — заяви Били. — Тази къща се нуждае от освежаване. — Спря на входа. — Чудя се колко ли е часът в Джакарта.