— Боецо — каза, стиснала зъби. — Ще издържиш ли?
Да издържи? Естествено, да. И просто за да са наясно кой какво може да издържи, той я сграбчи за бедрата и направи рязко движение нагоре. Тя извика.
Той се отдръпна, а тя му се усмихна. Движенията й ставаха все по-бързи и по-бързи. Бе хлъзгава и стегната и ерекцията му се чувстваше като в рая.
— Боецо, ще можеш ли да издържиш? — повтори тя въпроса с глас, надебелял от усилието.
— Да, по дяволите — изръмжа той. В секундата, в която стигнеше до края, щеше да я обърне по корем и отново да влезе в нея.
— А това можеш ли да понесеш? — Движенията й станаха неистови. С ръка все още над главата, тя го яздеше така, както се язди бик, стиснала го здраво между бедрата си.
Това бе страхотен секс… невероятен, да.
Думите започнаха да излизат от устата й провлачени, а гласът й, дълбок и гърлен, вече не бе женски.
— А това?
Джон усети как се смразява. Нещо не бе наред. Никак не бе наред…
— Можеш ли да издържиш това? Можеш ли да издържиш това? — Изведнъж от гърлото й вече излизаше мъжки глас, който му се присмиваше. — Можеш ли да издържиш това?
Джон се опита да я отмести, но тя сякаш бе залепнала за него, сексът не спираше.
— Мислиш, че можеш да понесеш това? Мислиш-ли-че-можеш-да-понесеш-това? — Мъжкият глас крещеше в пълно противоречие с женското лице.
Ножът се спусна към Джон откъм главата й, обаче сега тя бе мъж с бяла коса и бледа кожа. И с очи с цвета на мъглата.
Острието проблесна в сребристо и Джон вдигна ръка, за да го спре. Обаче ръката му вече не бе тежка и изтъкана от мускули. А мършава и изнемощяла.
— Можеш ли да се справиш с това, боецо?
Камата се спусна грациозно и се заби в гърдите му. От мястото, където бе проникнала в него, по цялото му тяло се разля болка и го изпълни с агония. Не му достигаше въздух, давеше се в собствената си кръв, задушаваше се, отваряше широко уста, но дробовете му оставаха празни. Започна да се мята, да се бори с наближаващата смърт…
— Джон! Джон! Събуди се!
Отвори широко очи. Първата му мисъл бе, че изпитва болка в лицето, макар да не знаеше защо, след като бе прободен в гърдите. После осъзна, че устата му е широко отворена и от нея щяха да излизат викове, ако не бе лишен от глас.
След това почувства ръцете… Притискаха го. Ужасът се върна и с геройско усилие той успя да скочи от леглото. Приземи се на пода по лице, бузата му се одраска в килима.
— Джон! Аз съм, Уелси.
Името й го върна в реалността и като плесница сложи край на истерията му.
О, боже… Всичко бе наред. Той бе добре. Бе жив.
Хвърли се в прегръдките на Уелси и зарови лице в дългата й червена коса.
— Всичко е наред. — Тя го взе в скута си и започна да го гали по гърба. — Ти си у дома. В безопасност.
Дом. Безопасност. Да, само за шест седмици това се бе превърнало в негов дом… Първият, който имаше, откакто бе излязъл от сиропиталището, и едва шестнайсетгодишен, живееше в разни дупки. За него домът бяха Уелси и Тормент.
Тук бе не просто в безопасност. Тук проявяваха разбиране към него. Бе научил истината за себе си. Преди Тормент да го намери, не знаеше защо е различен от останалите, нито каква е причината да е така мършав и слаб. Сега знаеше, че мъжките вампири са такива, преди да се преобразят. Дори Тор, воинът от Братството на черния кинжал, някога е бил дребен.
Уелси вдигна лицето на Джон към своето.
— Ще ми разкажеш ли кошмара си?
Той поклати глава и се сгуши още по-плътно в нея, прегърна я така силно, че се зачуди как все още успява да диша.
Зейдист се материализира пред къщата на Бела и изруга. Някой отново беше влизал вътре. Имаше пресни следи от гуми по наскоро падналия сняг и стъпки пред вратата. По дяволите! Имаше много отпечатъци, които водеха от къщата до колата и обратно. Изглеждаше, сякаш бяха взели доста багаж.
Това го разтревожи. Сякаш малко по малко тя изчезваше. Господи! Ако семейството й изпразнеше къщата, не знаеше къде ще ходи, за да се чувства близо до нея.
Загледа втренчено верандата и прозорците на дневната стая. Може би трябваше да вземе някои от вещите й за себе си. Подобна постъпка не беше почтена, но пък той не бе светец.