Бела срещна сините му очи. Бе изпаднал в ужас и тя искаше да му вдъхне смелост, макар да знаеше, че няма да е умно от нейна страна. Лесърът я наблюдаваше и чакаше реакцията й.
А после извади нож.
Вампирът върху масата извика, когато убиецът се наведе над него. Обаче Дейвид само разряза пуловера му и разкри гърдите и гърлото му.
Макар Бела да се опита да потисне жаждата си за кръв, тя се надигна някъде дълбоко в нея. Отдавна не се бе хранила, може би от месеци, а заради стреса, на който бе подложена, отчаяно се нуждаеше да пие от другия пол.
Лесърът я хвана за ръката и я задърпа, белезниците се плъзнаха по ръба на масата.
— Предположих, че вече трябва да си ожадняла. — Убиецът погали устните й с палец. — Затова ти го доведох. За да се нахраниш.
Очите й се разшириха.
— Точно така. Само за теб е. Подарък. Той е свеж, млад. По-добър е от двамата, които съм затворил в другите две дупки. Можем да го задържим, докато ти е полезен. — Повдигна горната й устна и оголи зъбите й. — По дяволите… гледай ти, кучешките ти зъби се удължават. Гладна си, нали, съпруго моя?
Дланите му стиснаха здраво тила й. Целуна я, като облиза устните и зъбите й с език. Някак си Бела успя да потисне гаденето си, докато той не вдигна глава.
— Винаги съм се питал какво ли е усещането — каза и обходи лицето й с поглед. — Дали това ще ме възбуди? Не съм сигурен дали го искам или не. Мисля, че те харесвам чиста. Но трябва да се храниш, нали? Защото в противен случай ще умреш.
Натисна главата й към шията на мъжкия вампир. Тя не се подчини и лесърът се засмя тихо, след което заговори в ухото й:
— Ти си моето момиче. Ако бе отишла при него по собствено желание, щях да те пребия от ревност. — Започна да я милва по косата със свободната си ръка. — А сега пий.
Бела погледна в очите на вампира. О, боже!
Той бе престанал да се бори и я гледаше втренчено — очите му като че ли щяха да изскочат от орбитите. Макар да бе гладна, не можеше да понесе идеята да пие от него.
Лесърът я стисна силно за врата, а гласът му стана отвратителен.
— По-добре пий от него. Създадох си много проблеми, за да ти го доведа.
Тя отвори уста. Езикът й бе пресъхнал от жажда.
— Не…
Лесърът вдигна ножа пред очите й.
— По един или друг начин той ще кърви след около минута и половина. Ако аз се потрудя над него, няма да остане дълго жив. Така че може би ще поискаш да опиташ ти, съпруго моя?
От очите й бликнаха сълзи заради принудата да извърши насилие.
— Съжалявам — прошепна на окования във вериги мъж.
Лесърът дръпна главата й назад и я удари по лявата буза. Плесницата накара тялото й да се усуче. Той я хвана болезнено за косата, за да я задържи на крака. Дръпна я силно и я притисна към себе си. Нямаше представа къде е ножът, който бе държал.
— Няма да се извиняваш за това. — Хвана брадичката й и заби върховете на пръстите си във вдлъбнатините под скулите й. — Аз съм единственият, за когото трябва да се тревожиш. Ясно ли е? Питам: Ясно ли е?
— Да — отвърна тя тихо.
— Да, какво?
— Да, Дейвид.
Той хвана свободната й ръка и я изви зад кръста. Болката я прониза в рамото.
— Кажи ми, че ме обичаш.
Гневът, изникнат сякаш от нищото, се развихри в гърдите й. Никога нямаше да каже тези думи. Никога!
— Кажи, че ме обичаш! — изкрещя той.
Очите й проблеснаха, тя оголи кучешките си зъби. В мига, в който Бела реагира по този начин, той вече не можеше да се контролира — тялото му започна да трепери, а дъхът излизаше от устата му на пресекулки. Инстинктът му да влезе в схватка с нея бе задействан мигновено, бе готов за битка — така възбуден, както и ако бе получил ерекция. Точно за тази част от техните отношения живееше той. Обожаваше спречкванията им. Беше й казал, че бившата му жена не е била така силна като нея и не издържала толкова дълго, преди да припадне.
— Кажи, че ме обичаш.
— Ненавиждам те.
Лесърът вдигна ръка и я сви в юмрук, и тя го погледна — спокойна, готова да поеме удара. Останаха така дълго време, телата им — извити в две еднакви дъги, образуващи сърце, свързани с веригите на насилието. Хленченето на вампира, привързан към масата, образуваше задния фон на тази сцена.