— Какви размери! — каза другият, сякаш му пригласяше. — Когато се излее, ще напълни цял кладенец.
Гласът на Господарката също издаваше удивление.
— Наистина е огромен!
Робът повдигна глава. На корема му лежеше огромна издутина. Никога досега не бе виждал нещо подобно.
Отпусна се отново върху масата, а Господарката възседна хълбоците му. Този път почувства как нещо влажно го поглъща. Отново повдигна глава. Тя беше отгоре му, а той бе… вътре в нея. Тя се движеше нагоре и надолу и дишаше тежко. Смътно долавяше и подновените стонове на другите двама. Тя се движеше все по-бързо и по-бързо, а гърлените звуци ставаха все по-силни и по-силни. После се чуха викове — нейният и техните.
Господарката се отпусна върху гърдите на роба. Все още задъхана, каза:
— Наведете главата му.
Един от мъжете сложи длан на челото на роба, а после го погали по косата със свободната си ръка.
— Прекрасна е. Толкова мека. И погледнете само всичките тези нюанси.
Господарката зарови лице във врата на роба и го ухапа. Той извика, като усети ужилването и поглъщането. И преди бе виждал мъже и жени да пият едни от други и това винаги му се бе струвало… правилно. Но ето че сега изпитваше болка и му се виеше свят. И колкото по-силно всмукваше тя от вената му, толкова по-силен ставаше световъртежът.
Сигурно бе припаднал, защото когато дойде в съзнание, я видя да вдига глава и да облизва устните си. Слезе от него, наметна робата си и тримата го оставиха сам в мрака. След минути влязоха пазачите, които той познаваше.
Мъжете отказваха да го погледнат, макар преди да бе в приятелски отношения с тях, тъй като им носеше бирата. Сега обаче извръщаха очи и не му говореха. Сведе поглед към тялото си и изпита срам, че продължава да е под въздействието на мехлема и че най-интимната му плът е още корава и дебела.
Влагата, която блестеше по нея, предизвика гадене в стомаха му.
Отчаяно му се искаше да каже на другите вампири, че вината не е негова, че се е опитвал с усилие на волята да застави въпросното парче плът да остане спокойно, но бе прекалено силно унижен, за да говори, докато пазачите освобождаваха ръцете и глезените му. Изправи се, но залитна, защото часове наред бе лежал по гръб, а и бе минал само ден от преобразяването му. Никой не му помогна, макар да виждаха колко му е трудно да пази равновесие. Знаеше, че не го подкрепят, защото не искат да го докоснат и дори да се приближат до него. Опита се да прикрие срамните си части, обаче оковаха ръцете му в белезници.
Срамът се засили, когато го поведоха по коридора. Тежката подутина между краката му се поклащаше неприлично при всяка негова стъпка. Сълзи се събраха в очите му и потекоха по бузите му. Един от пазачите изсумтя презрително.
Заведоха роба в друга част на замъка, в стая със здрави стени и вградени стоманени решетки. Тук имаше легло върху нисък постамент, удобно гърне, рогозка и свещници, монтирани високо в стените. Още с влизането му донесоха вода и храна. Остави ги момче от кухнята, което бе познавал през целия си живот. Момчетата, които все още не бяха преминали през преобразяването, също отказваха да го погледнат.
Освободиха ръцете му и го заключиха в новата килия.
Съкрушен и треперещ, той седна в единия ъгъл. Обгърна тялото си с ръце, защото нямаше от кого другиго да потърси утеха, и се опита да бъде мил с това свое ново, преобразено тяло… използвано така неправилно.
Люлееше се леко напред-назад и мислеше за бъдещето. Никога не бе имал права, образование и самоличност. Но преди поне бе свободен да се движи из замъка и околностите. А тялото и кръвта му принадлежаха.
Спомни си докосването на онези ръце и отново му се догади. Сведе поглед към интимните си части и осъзна, че все още долавя миризмата на Господарката, полепнала по тях. Питаше се колко ли време ще остане така подут. И какво ще се случи, когато тя се върне за него.
Зейдист потърка лицето си и се обърна на другата страна. Беше се върнала за него, да. И никога не идваше сама.
Затвори очи, за да спре спомените, и се опита да заспи. Последното, което видя, бе къщата на Бела насред покритата със сняг морава.
Домът й бе празен и самотен, макар че бе пълен с вещи. След изчезването на Бела бе изгубила основното си предназначение. Въпреки че все още бе солидна сграда и успешно задържаше вятъра, студа и непознатите, вече не бе дом.