Выбрать главу

уорд — еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен — вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена-вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

шелан — вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

Воините от Братството на черния кинжал:

Рот (Wrath) — гняв

Тормент, Тор (Tohrment) — страдание

Рейдж (Rhage) — ярост

Зейдист, Зи (Zhadist) — садист

Вишъс, Ви (Vishous) — порочен

Фюри (Phury) — мощ

1.

— По дяволите, Зейдист! Не скачай…

Гласът на Фюри едва се чу заради шума от сблъсъка пред тях. Думите му обаче не успяха да спрат брата му близнак да изскочи от кадилака, макар да се движеха с осемдесет километра в час.

— Ви, той е навън! Обърни колата!

Рамото на Фюри се удари в страничния прозорец при обратния завой. Светлината от фаровете улови Зи, който се търкаляше като топка по покрития със сняг асфалт. Части от секундата по-късно той скочи на крака и хукна с невиждана бързина към пушещия смачкан седан, чийто капак в момента беше украсен със ствола на повалено борово дърво.

Без да изпуска брата си близнак от поглед, Фюри протегна ръка към колана. Лесърите, които преследваха чак до тук, до покрайнините на Колдуел, може би току-що бяха сложили край на пътуването си, победени от законите на физиката, което обаче не означаваше, че са извадени от строя. Копелетата бяха изключително издръжливи.

Кадилакът спря, Фюри отвори рязко вратата и протегна ръка към „Беретата“ си. Не знаеха колко лесъри има в колата, нито с какво оръжие разполагат. Враговете на вампирската раса се движеха на групи и винаги бяха въоръжени. По дяволите! Трима от белокосите убийци изскочиха навън. Изглежда, само шофьорът беше замаян от удара.

Неравното съотношение на силите не разколеба Зи. Като самоубийствен маниак, какъвто си беше, се втурна към тримата лесъри, въоръжен единствено с черния кинжал в ръката си.

Фюри прекоси шосето като хала. Чуваше тежките и бързи стъпки на Вишъс зад себе си. Обаче се оказа, че от тях двамата въобще няма нужда.

Докато снежинките се въртяха тихо във въздуха, изпълнен със сладникавото ухание на борови дървета, но примесен с тежкия мирис на изтичащия от смачканата кола бензин, Зи се справи и с тримата лесъри единствено с помощта на кинжала си. Сряза коленните им сухожилия, за да не могат да побегнат, счупи ръцете им, за да не се съпротивляват, и влачейки ги грубо по асфалта, ги подреди в редица, сякаш бяха зловещи кукли.

Всичко това му бе отнело не повече от четири минути и половина, включително бе успял да вземе и личните им карти. След което Зейдист се спря, за да си поеме дъх. Сведе поглед към черната кръв, която образуваше грозно петно върху белия сняг, а от раменете му се издигаше пара, подобно на нежна мъгла, подхваната от вятъра.

Фюри прибра „Беретата“ обратно в кобура на бедрото си и усети, че му се повдига, сякаш е погълнал огромно количество мазнина от пържен бекон. Потри гърдите си и погледна първо вляво, а след това — вдясно. По това време на нощта по шосе 22 цареше мъртво спокойствие, което бе нещо обичайно за отдалечените от Колдуел райони. Бе малко вероятно да има свидетели на събитието. Сърните не се брояха.

Знаеше какво ще последва. Изобщо не се и опита да го предотврати.

Зейдист коленичи над един от лесърите. Белязаното му лице бе изкривено в гримаса на омраза, завинаги обезобразената му горна устна бе дръпната назад и оголила кучешките му зъби, по-дълги от тези на тигър. С бръснатата си глава и хлътналите скули приличаше на самата смърт и като нея работеше еднакво добре и в студа. Само по черно поло и свободни черни панталони, той носеше повече оръжия по себе си, отколкото дрехи. Кръстосаните ножници, отличителна черта на Братството на черния кинжал, бяха пристегнати отпред на гърдите му, а още два ножа бяха привързани към бедрата му. Носеше също и колан, в който бяха затъкнати два пистолета „Зиг Зауер“. Не че някога използваше деветмилиметровите пистолети. Когато убиваше, предпочиташе да го прави с ръцете си. Всъщност това бяха единствените моменти, когато въобще се доближаваше до някого.