Щеше да мисли върху това по-късно. Сега му трябваха пари за билет. В джобовете на парцаливите му дрехи обаче нямаше нищо — вероятно бе похарчил и последния си цент за пиене. Но това не беше кой знае какъв проблем. Пари имаше навсякъде около него — в джобовете на хората, в магазините, в такситата, в къщите.
Започна да оглежда заобикалящата го среда с друг поглед. Видя недалеч будка за вестници, която лесно можеше да бъде ограбена, чанти, които лесно можеха да бъдат дръпнати от ръцете на собствениците им, джобове, които с лекота можеше да пребърка. Надникна в едно кафене и видя, че зад бара стои мъж, а масите се обслужват от сервитьорка. Беше му все едно откъде ще започне. Люк влезе.
Очите му бързо обиколиха масите в търсене на дребни, оставени като бакшиш, но явно работата нямаше да бъде толкова лесна. Приближи се към бара. По радиото тъкмо предаваха новините. „Ракетните специалисти твърдят, че Америка разполага с още един шанс да стигне руснаците в надпреварата за контрол над космическото пространство.“ Барманът правеше еспресо — парата се извиваше над бляскавата машина и прекрасният аромат изпълни ноздрите на Люк.
Какво би могъл да каже един скитник?
— Да имате застояли сладки? — попита той.
— Изчезвай оттук! — грубо му отвърна барманът. — И не се връщай.
Люк обмисли дали да не скочи зад бара и да отвори касовия апарат, но това му се стори доста драстично, след като му бяха нужни пари само за билет. Точно в този момент видя онова, което му трябваше. На бара, съвсем близо до него, имаше кутия с цепнатина в капака. На етикета отстрани бе нарисувано дете и под него пишеше: „Помнете тези, които не виждат“. Люк застана така, че тялото му да закрие кутията от погледите на клиентите и сервитьорката. Оставаше да отвлече вниманието само на бармана.
— Дай един десетак — каза му той.
Мъжът изръмжа:
— Ей сега ще ти дам аз на теб един десетак, просяк нещастен такъв!
Той остави каната на бара с трясък и избърса ръце в престилката. За да излезе отвън обаче, трябваше да се наведе под бара и така за секунда губеше Люк от погледа си.
Точно в този момент Люк грабна кутията от бара и мигновено я пъхна под палтото си. Беше отчайващо лека, но вътре нещо дрънна, така че не беше съвсем празна.
Барманът сграби Люк за яката и бързо го поведе към вратата. Люк изобщо не оказа съпротива, докато на прага мъжът не му тегли един здрав и болезнен ритник в задника. Забравяйки за миг ролята си, Люк се извъртя като ужилен, готов за бой. Мъжът обаче се уплаши и бързо отстъпи навътре в кафенето.
Люк се запита за какво толкова се сърди. Беше влязъл вътре, просейки, и не се бе махнал, когато му бяха казали да изчезва. Е, да, ритникът не беше задължителен, но той го заслужаваше — бе откраднал пари, предназначени за слепите деца!
Въпреки това с усилие преглътна гордостта си, постоя малко, докато се успокои, след което се отдалечи като бито куче с опашка между краката.
Кривна в една уличка, намери остър ръб, тресна кутията в него, изливайки гнева си върху нея, и тя цъфна. Както и предполагаше, вътре дрънкаха само монети. Не повече от два-три долара, прецени той. Люк ги сложи в джоба си и се върна на улицата. Благодари на небесата, че на този свят има благотворителност, и се закле, че ще върне трите долара, ако изобщо се оправи някога.
Е, добре, поправи се той, трийсет долара.
Мъжът със зеления шлифер стоеше до една будка и четеше вестник.
На близката спирка спря автобус. Люк нямаше представа накъде отива, но това нямаше значение. Той се качи. Шофьорът го изгледа със заплашителен поглед, но не го изхвърли навън.
— Само три спирки ще пътувам — каза му Люк.
— Няма значение докъде ще пътуваш, таксата е седемнайсет цента, освен ако нямаш жетон3.
Люк плати с няколко от монетите, които бе откраднал.
Може би все пак не го следяха. Запътил се към задния край на автобуса, той хвърли тревожен поглед навън.
Мъжът с шлифера се отдалечаваше от будката, тикнал вестника под мишница. Люк сви вежди. Според него мъжът трябваше да хване някое такси. Може би пък изобщо никой не го следеше в края на краищата. Люк изпита разочарование.
Автобусът тръгна и Люк седна.
Отново се замисли откъде знае всички тези неща. Може да е бил обучен на тях. Но с каква цел? Да не би да беше ченге? Може би имаше нещо общо с войната. Знаеше, че е имало война. Америка бе воювала срещу германците в Европа и срещу японците в Тихия океан. Но не можеше да си спомни какво общо е имал с войната.