— Чудесна идея.
Люк се чувстваше добре. Връщаше живота си в релси.
— Сигурно съм отишъл във Флорида без бански.
— Кой ти мисли за бански през януари?
— Затова съм си и отбелязал да си купя в понеделник. И същата тази сутрин, в осем и половина, съм отишъл в мотел „Вангард“.
— А какво е това Апекс8 съвещание?
— Според мен това има нещо общо с кривата, която описва ракетата по време на полет. Разбира се, не си спомням да съм работил по нея, но знам, че това е свързано с много важни и трудни изчисления. Втората степен трябва да се отдели точно в кулминацията, за да може спътникът да излезе в постоянна орбита.
— Би могъл да разбереш кои са присъствали на тази среща и да говориш с тях.
— Ще го направя.
Той обърна на крайната страница. Там бяха телефоните на Антъни, Били, Бърн, мама и Алис, заедно с още двайсетина-трийсет, които не му говореха нищо.
— Нещо да ти прави впечатление? — попита той Били.
Тя поклати глава.
Имаше някои нишки, които би могъл да проследи, но всъщност не можа да намери нищо точно. Беше го очаквал, но въпреки това му стана криво. Сложи бележника в джоба си и огледа стаята. На стойката за багаж бе оставен износен куфар от черна кожа и той разрови съдържанието му. Вътре намери чисти ризи и бельо, бележник, пълен с математически изчисления, и книжка с меки корици, озаглавена „Старецът и морето“, с подгънато ъгълче на 143-а страница.
Били хвърли поглед в банята.
— Прибори за бръснене, тоалетни принадлежности, четка за зъби — и това е всичко.
Люк отвори всички шкафчета и чекмеджета в спалнята, а Били направи същото в хола. В един от гардеробите Люк намери черен вълнен балтон и черна мека шапка, но нямаше нищо друго.
— Нищо — подвикна той към хола. — А ти?
— Телефонните ти съобщения са тук, на бюрото. От Бърн, от полковник Хайд и още някой на име Мариголд.
Антъни сигурно ги е прочел, каза си Люк, сметнал ги е за безобидни и е решил да не възбужда излишни подозрения, като ги унищожи.
Били го попита:
— Коя е тая Мариголд, знаеш ли?
Люк помисли малко. Беше чувал вече това име. И накрая се сети.
— Секретарката ми в Хънтсвил — отвърна. — Полковник Хайд ми каза, че тя ми е направила самолетните резервации.
— Чудя се дали не си й съобщил целта на пътуването си.
— Съмнявам се. Не съм казал на никого в Кейп Канаверал, та на нея ли?
— Да, но тя не е от Кейп Канаверал. Освен това може би си имал доверие на секретарката си повече, отколкото на всеки друг.
Люк кимна.
— Всичко е възможно. Ще проверя. Засега това е най-обещаващата нишка. — Той извади бележника и започна да преглежда телефоните на задната страница. — Бинго!… Мариголд — домашен.
Люк седна зад бюрото и набра номера. Чудеше се колко ли време му остава, преди Пит и другите да се върнат.
Били сякаш прочете мислите му и започна да събира в черния куфар багажа му с припрени движения.
Телефонът оттатък вдигна сънлива жена с бавен южняшки акцент. Съдейки по гласа й, Люк си каза, че май е чернокожа.
— Извинявайте, че се обаждам толкова късно. Мариголд ли е на телефона?
— Доктор Лукас! Слава богу, че се обадихте. Как сте?
— Мисля, че съм добре, благодаря ти.
— Ама какво, за бога, е станало с вас? Никой не знаеше, че сте във… А сега изведнъж чувам, че сте изгубили паметта си. Така ли е?
— Да.
— Е, как е станало?
— Не знам, но се надявам ти да ми помогнеш да разбера.
— Само да мога.
— Бих искал да узная защо в понеделник изведнъж съм решил да отида до Вашингтон. Нещо да съм ти казвал?
— Нищо не ми казахте, аз също се питах.
Точно този отговор бе очаквал да чуе, но въпреки това пак изпита разочарование.
— А да съм намеквал нещо за това?
— Не.
— Какво точно казах?
— Казахте, че трябвало да летите за Вашингтон през Хънтсвил и ме помолихте да ви направя резервации за полетите на МАТС.
МАТС бе военна аеролиния и Люк се досети, че сигурно е имал право да я използва, след като работи за военните. Но имаше нещо друго, което не му бе съвсем ясно.
— Да летя до Вашингтон през Хънтсвил?
До този момент никой не бе споменавал такова нещо.
— Казахте, че искате да минете през Хънтсвил за няколко часа.
— Питам се защо ли?
— После казахте нещо, което ми прозвуча малко странно. Помолихте ме да не казвам на никого, че ще идвате в Хънтсвил.