— Извинявай, че те събудихме.
— Няма нищо — отвърна Бърн. — Били не можа да си набие в главата, че когато мъжът спи, трябва да го оставят на спокойствие. Щом тя е будна, останалите също не трябва да спят. Щеше да го знаеш и ти, ако не беше загубил паметта си. Ето.
Той тръшна на масата дебела книга, на чиято корица пишеше: „Официален справочник на аеролиниите — публикува се всеки месец“. Люк го взе.
Били го посъветва:
— Виж „Капитал Еърлайнс“. Те изпълняват полети на юг.
Люк прелисти справочника и намери страницата.
— Има един самолет, който излита в шест и петдесет и пет. Само след четири часа. — Той приближи очи към справочника. — По дяволите, ама той каца във всяко градче из Дикси9 и пристига в Хънтсвил в два и двайсет и три следобед местно време.
Бърн си сложи очилата и започна да чете през рамото му.
— Следващият самолет излита в девет, но пък има по-малко междинни спирки и освен това е „Вискаунт“, така че пристига в Хънтсвил по-рано. Само няколко минути преди дванайсет.
— Бих хванал по-късния самолет, само че не ми се размотава из Вашингтон повече, отколкото е необходимо.
— Освен това ще имаш още два проблема — каза Бърн. — Номер едно: мисля, че Антъни ще прати хора на летището.
Люк сви вежди.
— Може би няма да е зле да тръгна оттук с кола и да хвана самолета някъде по-нататък по маршрута му. — Отново сведе поглед към справочника. — Първата спирка на ранния самолет е в някакво село на име Нюпорт Нюз. Къде, по дяволите, е това?
— Близо до Норфък, Вирджиния — отвърна Били.
— Каца там в осем часа и две минути. Мога ли да стигна дотам навреме?
— Това са триста километра — запресмята Били. — Да кажем, четири часа. Имаш един час като резерва.
Бърн се намеси:
— Повече, ако вземеш моята кола. Вдига сто и седемдесет километра в час.
— Ще ми дадеш колата си?
— Ти си ми спасявал живота и аз съм спасявал твоя. Какво означава някаква си кола?
— Благодаря ти — кимна Люк.
— Но имаш и още един проблем — напомни му Бърн.
— Какъв?
— Проследиха ме.
3 часа сутринта
„Резервоарите за гориво са разделени на множество преградки, които не позволяват на горивото да се плиска. Без тях плискането е толкова жестоко, че една от пробните ракети, «Юпитер 1В», се разпадна във въздуха след 93 секунди полет.“
Антъни седеше на волана на жълтия си кадилак, паркиран на една пресечка от кафенето. Беше спрял плътно до задницата на един пикап, така че биещият му на очи автомобил бе почти изцяло скрит, докато в същото време отвътре съвсем ясно се виждаха входът на кафенето и ярко осветената част от тротоара пред него. В това кафене, изглежда, често идваха и ченгета — отпред, заедно с тъндърбърда на Били и белия линкълн континентал на Бърн, бяха спрели и две полицейски коли.
Ак Хоруиц бе изпратен на пост пред апартамента на Бърн Ротетън с инструкции да стои там и да чака Люк да се появи. Обаче, когато Бърн излезе посред нощ и тръгна нанякъде, той прояви достатъчно самоинициатива да не се подчини на заповедта и да го последва с мотора си. Веднага след като Бърн влезе в заведението, Ак бе набрал съоръжение Q и бе казал на Антъни.
Сега Антъни видя как Ак излиза от кафенето с картонена чаша кафе в едната ръка и вафла в другата. Той се приближи към колата на Антъни.
— Лукас е вътре — докладва му.
— Знаех си — реагира Антъни със злобно задоволство.
— Обаче се е преоблякъл. Сега е с черно палто и черна мека шапка.
— Другата шапка загуби в „Карлтън“.
— С него е Ротетън и онова момиче.
— Освен тях, кой още е вътре?
— Четирима полицаи си разказват мръсни вицове, някакъв страдащ от безсъние тип чете „Вашингтон Пост“ и готвачът.
Антъни кимна. Нищо не можеше да стори на Люк в присъствието на ченгетата.
— Ще чакаме, докато излезе, тогава и двамата ще го проследим. И този път няма да ни се изплъзне.
— Ясно.
Ак се върна на мотоциклета си, спрян зад колата на Антъни, седна на седалката и се захвана с кафето и вафлата.
Антъни обмисли още веднъж плана. Щяха да стигнат Люк в някоя тиха уличка, да го смотаят набързо и да го отведат в една конспиративна квартира на ЦРУ в Чайнатаун. На този етап Антъни трябваше да се отърве от Ак. А след това щеше да убие Люк.