Може би благодарност.
— Добре сме, Ерин. И двамата сме добре, благодарение на теб. Не знам как да ти се отблагодаря — изрече Райли.
Беше вярно; сивкавата й, нездрава бледност беше изчезнала и кожата й лъщеше от здраве.
— Каквото пожелаеш — започна мъжът, който трябваше да е Конлан, — каквото и да поискаш, ще го имаш, включително дял от кралските богатства или земи и благородническа титла тук, в Атлантида.
Воините зад тях — Ерин разпозна Алексий и Денал сред тях, но не и синьокосия, Джъстис — коленичиха едновременно като по команда и сведоха глави.
— Обричаме ти живота си — извика Денал и Ерин започна сериозно да се тревожи.
— Добре, Вен, остави ме да стана. Много ми е неудобно да седя в скута ти — прошепна тя в ухото му и се изправи до седнало положение.
Силите й бавно се възвръщаха и тя успя да се надигне, макар че трябваше да изгледа Вен свирепо, за да я пусне.
Коленичи пред Конлан и Райли.
— И така, аз нищо не знам за дворцовия етикет, но ми се струва, че трябва да коленича или да се кланям, или да правя реверанси, само дето не знам как се прави реверанс, така че бихте ли станали, моля? Много ми е трудно и нямам представа какво се е случило, нито дори как съм помогнала на Райли, така че съм страшно объркана.
Мъжът се изправи и пое ръката й, издърпвайки я към него.
— Аз съм Конлан, първороден принц на Атлантида, скоро ще стана крал и владетел на Седемте острова. Вричам ти се във вярна служба в замяна на дара на изцелението, който поднесе на семейството ми — обяви той и чистата искреност в гласа му уби и най-малкия импулс на усмивка, която думите му бяха породили у Ерин. Не всеки ден първороден принц ти се вричаше в разни неща.
Внезапно си спомни, че той не е единственият принц в залата и хвърли поглед на Вен, а страните й отново пламнаха. Така значи. Щеше да стане доста объркано.
Усмихна се колебливо на Райли, която бе сложила ръка върху леката издутина на корема си.
— Радвам се, че съм била от полза. Не съм сигурна какво точно съм направила, но се радвам, че съм помогнала на вас и на бебето.
С две крачки Райли прекоси разстоянието между тях и я обгърна в задушаваща прегръдка.
— Благодаря ти, Ерин. Нямам думи да опиша… — думите й заглъхнаха и тя отстъпи назад, но не свали ръцете си от раменете на Ерин. Вместо това впери в нея тъмносиния си поглед. Не видя вихрушки или сияние, както се случваше при погледа на Вен или Аларик, затова Ерин зачака, предпазливо, но без страх.
— Какво? — попита накрая.
— Толкова болка — прошепна Райли. — Без да има кой да те прегърне или утеши всичките тези години. Семейството ти… майка ти… Ерин, най-дълбоките ми съчувствия.
Ерин рязко се отдръпна от нея, разбрала, че Райли невъзмутимо чете най-мъчителните й спомени, сякаш са заглавната страница на някой таблоид.
— Как смееш? — кресна тя. — Може и да си някаква атлантидска кралска особа, но това не ти дава право да ровиш в ума ми!
Вен обгърна Ерин и усещането на топлото му тяло върху гърба й я утеши донякъде, докато думите на Райли не изскочиха отново в паметта и. Без да има кой да те прегърне. Тя се стегна и се отдръпна от него.
Конлан заговори, но Райли сложи ръка върху неговата:
— Не, права е. Ерин, много съжалявам. Не съм никаква особа все още, тоест сгодена съм за принца, но… както и да е, това не е важно — тя прехапа устни. — Аз съм акнаша, както се казва в Атлантида, което означава емоционален емпат. Когато докосна някого и под повърхността има такива силни чувства, те ме блъсват в лицето, така да се каже. Освен това не вдигнах щита, преди да те докосна. Но както и да е, ужасно съжалявам.
Както беше станало и с Конлан, в гласа й имаше толкова искреност, че на Ерин й бе трудно да продължава да се сърди. Особено след като беше изтощена дотам, че се чудеше колко още ще издържи на краката си.
— Не, няма нищо… Не трябваше да ти се сопвам така, за бебето сигурно не е добре да чува силни гласове — отвърна тя със слаба усмивка.
Вен се разсмя и я прегърна, така че тя усети тембъра на смеха му върху врата си.
— Ако това е вярно, ще трябва да му набавим тапи за уши, за да издържи още няколко месеца с тази банда — заяви той.
Денал се беше преместил близо до Райли и му отвърна ухилен:
— Да не говорим за ужасните стари филми, които гледате с Райли. Ако бебето изглежда като Бела Лугоши4 или Винсънт Прайс5, ще знаем кой е виновен.
4
Бела Лугоши (1882–1956 г.) е американски актьор от унгарски произход, най-известен с ролята си на граф Дракула във филма от 1931 г. — Б.пр.
5
Винсънт Прайс (1911–1993 г.) е известен американски актьор, който играе във филми на ужасите. — Б.пр.