Трябваше да означава нещо.
Джъстис бавно влезе, като се опитваше да изглежда равнодушен, макар че Вен можеше да каже, че е разтърсен от това, което се беше случило в храма. Първият инстинкт на Вен беше да предпази Ерин с тялото си, но предупреждението в очите й го спря.
За момента.
— Хей, групата на Скуби7 цялата е тук — каза Вен. — Какво ще кажете да премислим всичко това.
— Все още не всички са тук, Вен. Мари идва — каза Конлан, след което кимна. — Ето я и нея, точно навреме.
Мари влезе през вратата и се огледа с любопитство. Вен помисли, че това е първият път, в който тя е в тази част на двореца. Никой, освен Конлан, Аларик и войните обикновено не виждаха тази стая.
— Кой иска да започне пръв и да ми обясни частта относно това, че той е потомък на нереидите? — Конлан погледна от Джъстис към Мари и обратно. — Познавам майка ти, Джъстис. Тя беше прекрасна жена, но изобщо не беше морска богиня и доколкото знам, нямаше четиридесет и девет сестри.
Бренан проговори от позицията си до стената.
— Той казва истината. Когато бяхме деца, баба ти и дядо ти ни даваха лакомства. Не си спомням имената им да са били Дорис8 и Нерей.
Джъстис се усмихна, но това беше празен жест, който не достигна до очите му.
— Моите осиновители. Ти познаваш моите осиновители, които били толкова радостни да вземат дете, че задавали много малко въпроси. Особено отнасящи се към обстоятелствата.
— Какви обстоятелства са тези? — попита Вен като се наведе напред.
— Не мога да ви кажа.
— Имаш предвид, че няма да ни кажеш — каза Аларик.
— Имам предвид, че не мога да ви кажа — повтори Джъстис. — Нали знаеш старата приказка? Ще ти кажа, но тогава ще трябва да те убия? Добре, в моя случай, това е буквалната истина.
Вен и Конлан скочиха на крака.
— Да не би да ни заплашваш? — Вен пръв зададе въпроса.
Джъстис махна с ръка.
— Не, излагам факт. Това е задължение, което ми е наложено още докато съм бил бебе. Буквално не мога да говоря за обстоятелствата около раждането ми, без значение колко много може да искам да го направя, — каза той горчиво. — Ако го направя, ще съм задължен от могъща магична принуда да убия всеки, който може да ме е чул.
Аларик го изучаваше с присвити очи.
— Кой може да наложи толкова могъща принуда, че да продължи векове?
Джъстис го погледна право в очите.
— Била е положена от най-добрия, жрецо. Направена е от бог.
Райли вдигна длан и докосна ръката на Конлан.
— Той казва истината.
Вен тръсна глава.
— Не можем да знаем това. Той ни е лъгал от векове.
— Ало? Тука има акнаша, помниш ли? Мога да почувствам емоциите му. Той със сигурност казва истината.
Ерин най-накрая проговори, за пръв път откакто се бяха събрали в стаята.
— Защо моят кехлибар ми каза, че той използва смъртоносна магия? Не разбирам нищо от това. Ако той е потомък на нереидите, защо богинята на храма откачи по този начин?
Преди Джъстис да успее, Мари отговори:
— Не знам отговора на това. Той е първият кръвен потомък на нереидите, който влиза в храма от хилядолетия, доколкото знам. Както и да е, той е бил там и преди и никога не е имало никакво издаване. Мисля, че твоите камъни са извикали предупреждение към теб, когато нашата богиня е разпознала един от нейните и ти си го възприела като предупреждение за смъртоносна магия. Не е като да си имала друг начин да го разбереш. Не сме срещали много нереиди в миналото.
Ерин кимна, макар че не изглеждаше много убедена.
— Има смисъл, предполагам. Сега, когато сме извън храма, кехлибарът ми не ме предупреждава, макар Джъстис да е достатъчно близо да го докосна.
Нещо тъмно потрепери във Вен при тези думи и той проговори, преди да успее да се спре, като се придвижи, за да застане между Джъстис и Ерин.
— По-добре ще е да не го докосваш — каза той. — Моля те, направи ми услуга по този въпрос.
7
Герои от сериала „Бъфи, убийцата на вампири“, които са близки приятели на Бъфи Съмърс и нейни помощници в борбата й срещу вампирите. — Б.р.