Той изсумтя, но не я пусна.
— За какво беше това?
— О, не знам, нека да видим. Може би едно запознаване би било добре — прошепна тя. — Куин, това е Ерин, Ерин, това е Куин. Виждаш ли колко е лесно?
— Тя е права, нали знаеш — каза един глас, който Вен познаваше много добре. Собственикът на гласа се появи зад ъгъла, движещ се със смъртоносна грация, която бе нехарактерна за такъв голям човек. Освен ако човекът не е шейпшифтър, който се превръща в 500-килограмов тигър, когато е в лошо настроение.
— Момчето от джунглата!
— За теб съм мъжът от джунгла, рибена муцуно — каза Джак и протегна ръка, за да се здрависа с Вен. Тогава очите му се изместиха към Ерин и той се наведе към нея леко и пое въздух.
— Коя е вещицата? Да не би да си решил да се задомяваш, да създадеш малко гупички9?
Вен се впрегна и бързо изстреля ръката си, като изблъска тигъра с няколко сантиметра.
— Не души жена ми като че ли е твоя територия.
Джак му намигна, после се засмя.
— Твоята жена? Значи такива били нещата, а? Е, да не каже някой после, че алфа жилката ми не разпознава обвързаната двойка.
Ерин измърмори нещо под носа си и вдигна ръце. И преди да се усетят, той и Джак седяха на задниците си в коридора, гледайки я шокирано.
Леко преувеличено, тя изтупа ръцете си една в друга и след това подаде едната към Куин.
— Аз съм Ерин Конърс и за мен е удоволствие да се запознаем.
Куин стисна ръката й, ухилвайки се към Вен и Джак.
— О, скъпа, удоволствието е изцяло мое.
Куин представи Ерин на дузина мъже и две жени, които стояха около маси в задната част на хамбара, но тя използваше само малките им имена и Ерин имаше силното чувство, че повечето, ако не и всички от тях, са просто псевдоними. Нейната магия усети, че най-малко осем от групата бяха шейпшифтъри. Всички те, включително и хората, изглеждаха някак угрижени и уморени и я поздравиха доста резервирано. Имаше чувството, че само Джак и Куин бяха срещали атлантите преди, а останалата част бяха озадачени, съдейки по начина, по който групата на Куин ги наблюдаваше.
Ерин никога не бе срещала толкова много шейпшифтъри в живота си и нейният кехлибар си пееше някаква безумна песен. Музиката бе по-различна от това, което пееше, когато вампирите бяха наоколо. Тази песен беше по-дълбока, по-земна. По-чувствена. Сякаш камъкът осъзнаваше, че Ерин не би имала нищо против да се сближи с някой красив шейпшифтър, ако светът бе по-различен. Големият, красив, страшен човек, Джак, наклони очи, казващи, че котето е другата половина от двойната му природа. От смъртоносната заплаха, която той демонстрираше, тя по-скоро залагаше, че той едва ли е най-добрата домашна котка.
Тя погледна Вен. Само мисълта, че стават по-близки, я караше да иска да се притисне до него. Спомни си начина, по който той я докосваше, по който я държеше и всичко това направи устните й сухи, докато изумрудите й пееха страстна песен. Той я хвана да го гледа и нещо я накара да отдалечи мислите си, защото очите му потъмняха и погледът му на практика я заклейми.
Тя затвори очи за секунда и притаи дъх, а след това нарочно обърна тялото си, така че да не го вижда.
— Куин, разбрах, че Райли ти е сестра?
Куин се усмихна и за пръв път показа истинска топлина на лицето си.
— Да, въпреки че не би го казала като ни видиш заедно, нали?
Ерин се загледа в лицето на Куин.
— Всъщност, бих. Ти имаш същите нежни черти на лицето, същите скули и същата страхотна порцеланова кожа.
Джак се засмя.
— О, това не е начинът да завържеш приятели тук, Ерин. Наречи Куин деликатна и тя ще откъснете ръката ти и ще я натъпче в гърлото ти.
Ерин премигна, но Куин само завъртя очи.
— Страхотно, Джак. Изплаши сладката вещица, защо не? — Тя сложи ръка на рамото на Ерин. — Не обръщай внимание на тигъра. Той става нервен, ако не яде по няколко туземци на всеки две седмици.
Ерин погледна напред-назад между двамата, усмихвайки се неуверено, защото изпита неприятно усещане, че в тази шега има повече истина, отколкото й се искаше. Също така, тя никога не бе срещала шифтър, чиято друга форма е тигър, екзотичната природа на звяра под кожата на Джак я изненада и я побиха хладни тръпки. От друга страна, кой се нуждае от слаби съюзници?
Вен се намръщи към тях от ръба на масата, където гледаше надолу към това, което изглеждаше като топографска карта на щата Вашингтон.