Е, може би имаше нещо. Той погледна към нишата, където беше затворена Диърдри и облиза устни. После отново насочи вниманието си към глупаците и изведнъж осъзна, че липсваше още някой.
— Къде е генералът ми? Да не би Дракос да не ви отведе до тях?
— Направи го, господарю, но беше тежко ранен от атлантския принц. Той застреля Дракос в корема. Можеше да го спасим, но когато опитахме да пробием щита на вещицата, атлантският жрец призова сила отвъд всичко, което някога сме виждали. Той предизвика взрив като мълниеносен удар през сградата и унищожи всички от нашия вид в рамките на миля.
Яростта започна да се надига в черепа на Калигула като казан с врящо олио, докато накрая не бе убеден, че самият му мозък трябва да се е овъглил и изкипял от тази сила.
— И въпреки това ти успя да избегнеш тази катастрофа? — той изрева толкова силно, че от стените паднаха парчета лед, мръсотия и камъни.
— Аз, ъх, аз се оттеглих, когато електрическата енергия започна да се увеличава, господарю. Веднъж видях вампир да умира от електрически ток в гръмотевична буря и се…
— Уплаши — изсумтя Калигула. — Бил си по-уплашен от мълниеносния удар на един атлант, отколкото от мен? — той се наведе към треперещия вампир. — Ти наистина си глупак. — С един замах на удължените си нокти, той отдели главата на мъжа от раменете му и след това започна да скача нагоре-надолу върху черепа, докато под ботушите му не остана нищо друго, освен съскането на безформената каша, от която се извиваше пушек.
След няколко минути той обузда гнева си и внимателно избърса първо единия, а после и другия си ботуш върху приведения гръб на един от потомците му, който все още беше наведен към земята. После се опита да се съсредоточи и да намери вътрешен покой. Ако е загубил Дракос и всичко, което му е останало, е противното множество от всички тези малоумници, тогава трябваше да се оттегли и реорганизира, преди да може да продължи по-нататък. Ако загубеше Ерин Конърс заради това, сестра й щеше да плати с много по-силна агония, отколкото всяка, която й бе причинил до този момент. Той искаше и двете… това се бе превърнало в идея-фикс за него преди известно време… и нямаше да се откаже.
Но поне беше започнал дейността по смазването на така наречения цивилизационен напредък на хората, които се опитваха да се налагат над неживите. Той и неговият вид бяха родени, за да владеят нощта, не за да се подчиняват на някакви жалки закони, измислени от овцете.
Погледът му обходи безполезните членове на кръвното му потомство.
Е, поправи се той, някои от неговия вид бяха родени да владеят нощта. Други бяха просто пушечно месо11. Но най-могъщите генерали и императори се научаваха от рано да правят разлика или биваха убивани от онези, на които веднъж се бяха доверили.
Леко смущение във въздуха прекъсна горчивите му спомени и го извести за приближаването на друг вампир. Такъв с позната характерност на мисловните си особености, въпреки че бяха почти неразпознаваеми от силната агония, която ги разкъсваше. Черна фигура падна рязко на пода пред него и се удари тежко в земята, като подскочи веднъж и след това остана да лежи тихо и неподвижно. Вонята на кръв и пробити черва се надигна мъчително във въздуха.
Калигула внимателно бутна купчината в окървавени дрехи с единия си крак и се втренчи в изгореното и пребито лице на единствения си генерал.
Дракос бавно отвори очи и цялото му тяло потрепери от усилията, които му коства това.
— Тук съм, господарю… да докладвам. Знам как можем да хванем вещицата. Сега тя е на път към нас — гласът му се прекърши и той се изкашля и простена. Беше много близо до окончателна смърт.
Калигула вдигна китката си към устата си и после я разкъса с вампирските си зъби. Когато се наведе към своя генерал и задържа китката до устата му, той се усмихна с онази усмивка, която веднъж беше накарала цялата Римска империя да трепери от ужас.
— Пий, Дракос. Пий и ми кажи всичко.
Когато Дракос сграбчи ръката му и започна да пие, ужасният камбанен звън отново започна да кънти тежко в пещерата и членовете на кръвното му потомство се разкряска и разбягаха, покривайки ушите си. Калигула оголи зъби и изръмжа своето предизвикателство към самата земя.
— Разпознавам твоя звън като предвестник на моето собствено господство, каквото и да си! — извика той в тъмнината. — Аз съм Калигула и ще управлявам света!
11
Пушечно месо е фраза, която означава „храна за оръдия“ и се отнася за войници, които ще бъдат пожертвани в битка и нямат почти никакъв шанс за оцеляване. — Б.пр.