Сърцето му се сви в гърдите, както при тази мисъл, така и от болката в гласа й.
— Няма да се провалим. Аз ще съм там и ще бъда твоята сила — той си припомни думата й. — Заедно, ще бъдем чудни.
От устните й се изплъзна слаб смях. Тя вдигна поглед към него и докосна лицето му. Очите й блестяха от непролети сълзи.
— Благодаря ти, имах нужда да преглътна самосъжалението и да се захвана отново за работа.
Той кимна и положи кратка целувка на устните й.
— Още кафе?
— Да, надявам се да си донесъл много.
Когато Вен взе каничката и торбичката с кафе, той погледна отново към нея. Тя беше запретнала ръкави и избираше друг камък.
— Пей ми, по дяволите — промърмори тя и той се ухили.
Ако някой можеше да направи магическо трошене на парче скала, той щеше да заложи на Ерин.
Ерин седеше, наполовина покрита от спалния чувал, заобиколена от неповторимото ухание на подправки на Вен, и го наблюдаваше как крачи по миниатюрния под на хижата.
— Това май не е лесно за теб? Да стоиш бездеен?
— Не. Мисля, че по-скоро бих предпочел да бъда намушкан, отколкото да стоя тук и да чакам.
Тя обви коленете си с ръце и въздъхна.
— Съжалявам, че ни забавям, наистина. Но имам нужда от време, за да си почина. Магията ми е много отслабнала. Освен това, трябва да изуча свитъка и книгата на феите, която Дженай ми даде, за да видя дали има някакъв начин да открия и после да се справя с толкова мощен скъпоценен камък, като „Сърцето на нереидата“. Притеснявам се, че това ще ме срине или нещо такова, защото не знам какво правя и после ти ще си заобиколен от атакуващи вампири с вещица в безсъзнание в ръце.
Той отиде при нея и докосна косата й.
— Не те обвинявам по някакъв начин, моля те знай това. Ти си много по-смела, отколкото всеки от нас има някакво право да очаква. — Той стисна ръце в юмруци до тялото си и после разтвори пръсти, но не и преди тя да види потиснатия гняв в това движение. — Ако има някакъв начин да открия скъпоценния камък без теб…
— Не можеш, така че забрави за това. Мари каза, че „Сърцето“ ще унищожи всеки, който се опита да го докосне, освен ако не е певец на скъпоценни камъни. Ти го чуваш, все пак? Нали не полудявам?
Той кимна.
— Чувам го, но много слабо. По-скоро като тих кънтеж, който усещам под краката си, отколкото като истински звук.
— Мисля, че е свързано с дарбата на певец на скъпоценни камъни. Аз съм настроена към него, така че то избухва в мен всеки път, когато започва да звучи. Вече е по-често, забеляза ли? На около всеки четиридесет и пет минути?
— Сякаш разпознава присъствието ти и иска да се увери, че си го забелязала?
Тя се насили да се усмихне.
— Е, няма причина за тревоги. Ще ми е много трудно да го пропусна.
Той започна да крачи отново и тя се опита да измисли нещо, което да го разсее, преди да е полудял от принудителното безделие. Леката чувствителност между бедрата й даде идея, но тя искаше всъщност да говори с мъжа, не да се превръща в някаква развратна мръсница. Мисълта я накара да се засмее. Ако някоя вещица в историята на гилдията им имаше дори малка вероятност да стане развратница, мръсница или нещо подобно, тя би искала да срещне тази жена. Биха могли да си основат клуб: Допускат се само зловещи и похотливи.
— Това е една много интересна усмивка. Искаш ли да споделиш тази шега? — Вен беше спрял да обикаля и се бе облегнал на стената със скръстени ръце върху гърдите.
— Не, това определено е лична шега — каза тя като си напомни по-късно да поработи върху безизразното изражение на лицето си. Ако имаше такова нещо като „по-късно“. — Разкажи ми за себе си. За Атлантида. Какво означава да бъдеш Отмъщението на краля? Вен прякор, който идва от това звание12 ли е, или е истинското ти име? На колко точно години си? — въпросите излизаха толкова бързо от устата й, колкото се раждаха в главата й. Нямаше значение, искаше само да намали броя на нещата, оставени за „по-късно“.
— Отмъщението на краля е титла, която нося от раждането си, като втори син на принца и наследника. Но това е само почетна титла, преди да я спечеля чрез бойно предизвикателство.
— Какво означава това? Трябва да предизвикаш предишния носител на титлата на нещо като дуел ли?
Той се усмихна.