— Катрин — зашепна, — ние… аз мога да чакам. Докато се оженим в църквата. Ще кажа на баща ми да уреди да се венчаем следващата седмица. Няма… няма да чакаме много дълго…
— Шшт — прошепна отново тя и той усети онази същата студенина върху кожата си. Не можа да се сдържи, обгърна я с ръце и я притисна към гърдите си.
— Това, което правим сега, няма нищо общо с венчавката — каза тя и протегна тесните си пръсти, за да го погали по врата.
Той разбра. Изпита кратък пристъп на страх, който изчезна, щом пръстите й го загалиха. Той го искаше, искаше всичко, което ще му позволи да бъде с Катрин.
— Лежи спокойно, любов моя — прошепна тя.
Любов моя. Думите отекнаха блажено в съзнанието му, докато се отпускаше обратно на възглавницата с извита назад брадичка, за да разкрие шията си. Страхът бе изчезнал, заменен с толкова огромно щастие, че му се струваше, че ще се пръсне на милион късчета.
Усети как косата й погали нежно гърдите му и се опита да успокои дишането си. Долови дъха й върху гърлото си, после почувства устните й. А след това зъбите й.
Последва остра парлива болка, но остана да лежи неподвижно, без да издаде звук. Мислеше само за Катрин, за това, което искаше да й даде. Почти веднага болката изчезна и той усети как кръвта се изсмуква от тялото му. Чувството изобщо не беше ужасно, както се опасяваше. Беше чувство на удовлетворение, да даваш, да храниш.
След това сякаш умовете им се сляха в едно. Стефан усещаше радостта на Катрин да пие от него, удоволствието й да поема топлата кръв, която й даваше живот. А той знаеше, че тя усеща радостта му да й дава. Светът наоколо сякаш изчезна. Границите между сънищата и реалността се размиха. Той не можеше да мисли ясно, изобщо не можеше да мисли. Можеше само да чувства и чувствата му се извиваха нагоре във вихрена спирала, отнасяйки го все по-високо и по-високо, прекъсвайки последните му връзки със земята.
По някое време по-късно, без нищо да помни, той се намери в прегръдките й. Тя го бе гушнала като майка малкото си бебе, насочвайки устата му към оголената плът малко над деколтето на нощницата си. Там имаше малка рана, тъмен прорез в бледата й кожа. Той не изпита нито страх, нито колебание и когато тя насърчително го погали по косата, впи зъби в плътта й.
Хладнокръвен и внимателен, Стефан изтри пръстта от коленете си. Светът на хората спеше, изпаднал в унес, но неговите сетива бяха остри като бръснач. Трябваше да е задоволен, но отново се почувства гладен; споменът бе пробудил апетита му. Ноздрите му се разшириха и скоро той долови острата миризма на лисица. Ловът започна.
12
Елена се завъртя бавно пред високото огледало в спалнята на леля Джудит. Маргарет седеше на пода до голямото легло с четири колони. Сините й очи бяха разширени и пълни с възхищение.
— Иска ми се и аз да имам рокля като тази за „лакомство или пакост“11 на Хелоуин.
— Най-много ми харесваш като малка бяла котка — каза Елена и се наведе, за да целуне белите кадифени уши, прикрепени към лентата, опасваща челото на Маргарет. После се обърна към леля си, застанала до вратата с игла и конец в ръка. — Идеално — увери я топло тя. — Не е нужно да променяме нищо.
Момичето в огледалото сякаш бе излязло от книгата на Елена за италианския ренесанс. Шията и раменете й бяха открити, а плътно прилепналият корсаж на бледо–синята рокля подчертаваше тънката й талия. Дългите набрани ръкави бяха цепнати отстрани и отдолу се виждаше бялата копринена риза, а широката пола се диплеше на пода около нея. Беше невероятно красива рокля, а бледосиньото подчертаваше тъмносините очи на Елена.
Когато се извърна, погледът й попадна върху старинния часовник над скрина.
— О, не! Вече е почти седем. Стефан ще дойде всеки момент.
— Това е неговата кола — съобщи леля Джудит, като надникна през прозореца. — Ще сляза долу, за да му отворя.
— Няма нужда — спря я Елена. — Аз ще го посрещна. Довиждане и приятно прекарване с „лакомство или пакост“.
Тя забърза надолу по стъпалата.
Започва се, каза си с трепет. Когато се пресегна към дръжката на вратата, Елена си спомни за онзи ден, от който вече бяха изминали почти два месеца, когато се изпречи на пътя на Стефан в стаята за часа по европейска история. Сега я обзе същото чувство на напрегнато очакване и трескава възбуда.
11
Според обичая децата обикалят къщите на съседите и искат да ги черпят със сладкиши и бонбони, като заплашват да скроят лоши шеги на тези, които откажат. — Бел.прев.