Бентън спря. Бяха сами по средата на безкрайния празен коридор, монотонна гледка от мръсни бежови стени и протрити сиви плочки. Обезличен, институционализиран. С идеята да изглежда непровокативно, прозаично, невпечатляващо, безжалостно.
Той сложи ръка на рамото й и остана леко изненадан от твърдостта му. Тя бе дребна, но силна, и когато очите й срещнаха неговите, в тях имаше въпрос.
— Не се ебавай с мен — каза Бентън.
Метален проблясък се мярна в очите й и тя каза сухо:
— Моля, махнете си ръката.
Той я отпусна покрай тялото си и повтори тихо и безизразно:
— Не се ебавай с мен, Марти.
Тя скръсти ръце и го загледа. Позата й бе леко предизвикателна, но в нея нямаше страх.
— Ти може да си от новото поколение и да са те натъпкали до ушите с инструктажи, но аз съм много по-наясно как стават нещата, отколкото ти би могла да разбереш и за десет живота — каза той.
— Никой не подлага на съмнение опита или знанията ви, Бентън.
— Знаеш точно за какво говоря, Марти. Не ми свиркай да дойда при теб като някое проклето куче и после да ме водиш на някаква среща, за да покажа на всички номерата, на които ме е научило Бюрото през тъмните векове. Бюрото не ме е научило и на едно проклето нещо. Аз сам съм се научил и ти никога няма да добиеш и най-малка представа през какво съм преминал и защо. И кои са те.
— „Кои са те“ ли? — Лание не изглеждаше никак смутена.
— Хората, с които се е забъркал Уорнър. Защото натам биеш, нали? Като нощна пеперуда, Уорнър е придобил цвета на обкръжението си. След известно време става невъзможно да различиш същества като него от мръсните сгради, на които са кацнали. Той беше паразит. Човек с антисоциално личностно разстройство. Социопат. Психопат. Или както там наричате чудовищата в днешно време. Ама че работа, тъкмо бях започнал да го съжалявам този глух кучи син.
— Не мога да си представя, че го съжалявате — каза тя. — След онова, което е направил.
Тези думи свариха Бентън неподготвен.
— Ще кажа само, че ако Уорнър Ейджи не бе загубил всичко, и то нямам предвид само във финансово отношение, и не бе рухнал психически до степен да не може да се контролира, или с други думи, не се бе отчаял — продължи тя, — щяхме да имаме много повече поводи за тревога. Що се отнася до хотелската му стая, може Карли Криспин да е плащала за нея, но по чисто практически причини. Ейджи няма кредитни карти. Всичките са изтекли. Живеел е в лишения и вероятно е давал на Карли пари в брой, за да възстановява разходите й, или поне част от тях. Между другото, искрено се съмнявам тя да има нещо общо с това. Единствената й цел е била шоуто й да продължи.
— С кого се е забъркал той. — Не прозвуча като въпрос.
— Имам чувството, че знаете. Ако намериш подходящите точки на натиск, можеш да обезвредиш някой два пъти по-едър от теб.
— Точки на натиск. В множествено число. Повече от една — каза Бентън.
— Работим върху тези хора. Не сме сигурни кои са, но се приближаваме към тях. Ето защо сте тук — каза тя.
— Те не са си отишли — каза Бентън.
Тя тръгна отново.
— Не можах да се отърва от всичките — каза той. — Те разполагаха с години, за да действат, да причиняват неприятности, да разберат каквото искат.
— Като терористите — каза тя.
— Ами, те са си терористи. Само че от по-различен тип.
— Четох в досието от какво сте се отървали в Луизиана. Впечатляващо. Добре дошли обратно. Не бих искала да съм на ваше място в онзи момент. Нито пък на мястото на Скарпета. Уорнър Ейджи не е грешал съвсем — вие сте се намирали в най-голямата възможна опасност. Но мотивите му са били изключително погрешни. Искал е да изчезнете. Всъщност това е било по-лошо, отколкото да ви убие. — Каза го с такъв тон, сякаш описваше кое е по-неприятно, менингитът или птичият грип. — За останалото сме виновни ние, макар че мен ме е нямало тогава, бях млада и зелена помощник-прокурорка в Ню Орлиънс. Подписах с Бюрото година по-късно, след това завърших магистратура по съдебна психология, защото исках да се занимавам с поведенчески анализ, сега съм координатор на НЦАНП35 за офиса в Ню Орлиънс. Няма да кажа, че не съм била повлияна от ситуацията там или от вас.
— Била си там, когато и аз бях. Когато и те бяха. Сам Лание. Следователят от Батън Руж — каза Бентън. — Имате ли някаква връзка?