— Защо мислиш за убиване и умиране? — попита Скарпета. — Кого искаш да убиеш, или може би ти се иска да си мъртва? — В отговор отново получи мълчание. — По-добре ми кажи, Луси. Възнамерявам да стоя с теб в тази стая колкото е необходимо.
— Хана — отвърна Луси.
— Искаш да убиеш Хана Стар ли? — Скарпета вдигна очи към нея. — Или си я убила, или пък ти се иска тя да е мъртва?
— Не съм я убивала. Не знам дали е мъртва и не ми пука. Просто искам да бъде наказана. И искам да го направя лично.
Ейджи бе отговорил на човека на френски: „Макар да е вярно, че участниците в опитите са предубедени и в резултат на това ненадеждни, тази пречка може да бъде заобиколена, ако ги наблюдаваме по такъв начин, че те да не го съзнават“.
— Наказана за какво? Какво е направила Хана, че да заслужава ти лично да се погрижиш за това? — попита Скарпета.
Отвори нова папка. Още парапсихология. Научни статии. Ейджи владееше свободно френски и бе изтъкнат изследовател в областта на паранормалната психология, учението за „седмото чувство“, науката за свръхестественото. Базираният в Париж Институт за аномална психология бе поел разходите за пътуването му, а може би му бе отпуснал и стипендия или други финансови средства, включително субсидии. Фондация „Льокок“, която финансираше ИАП, живо се интересуваше от работата на Ейджи. В писмата неведнъж се споменаваше нетърпението на мосю Льокок да се запознае с Ейджи и да обсъдят „общите ни страсти и интереси“.
— Тя ти е направила нещо — продължи Скарпета и това не беше въпрос. Луси би трябвало да познава Хана. — Какво стана? Да не си имала любовна връзка с нея? Да не си правила секс с нея? Какво?
— Не съм правила секс с нея. Само че…
— Само че какво? Или си правила, или не си. Кога се запознахте?
Резюме. „Dans cet article, publie en 2007, Warner Agee, l’un des pionniers de la recherche en parapsychologie, en particulier l’ experience de mort imminente et de sortie hors du corps…“38
— Тя искаше да опитам нещо, да започна нещо, да… — каза Луси.
— Физически ли?
— Предполагаше, че всеки иска да прави нещо с нея, да я сваля — каза Луси. — Аз обаче не исках. Тя флиртуваше. Парадираше с красотата си. Бяхме сами. Мислех, че Боби ще е там, но го нямаше. Беше само тя и ме дразнеше. Но аз не направих нищо. Шибана кучка!
Преживявания, близки до смъртта, и преживявания извън тялото. Хора, които умират и се връщат към живота с паранормални дарби и способности: да изцеряват или да влияят с ума си на материята. Вярата, че мисълта може да контролира телата ни и да въздейства на физически системи и обекти, продължаваше да чете Скарпета, „… като например електронни устройства, шумове и зарове, също както лунните фази могат да влияят на коефициентите на изплащане в казината“.
— Е, и какво толкова ужасно е направила Хана?
— Разказвала съм ти за моя финансов съветник, нали?
— Онзи, когото наричаше Чичко Паричко?
Данъчната декларация на Ейджи за 2007-а. Приходи от пенсионен фонд и никакви други финансови постъпления, макар че от кореспонденцията и от другите документи ставаше ясно, че е получавал пари отнякъде или от някого. Може би от фондация „Льокок“ в Париж.
— Баща й. Руп Стар. Той беше Чичко Паричко — каза Луси. — От самото начало, когато още нямах двайсет, а започнах да изкарвам добри пари, той се грижеше за финансите ми. Ако не беше той, може би щях да раздам всичко, просто бях толкова щастлива да изобретявам разни неща, да мечтая, да измислям идеи, които бих могла да осъществя. Да създавам нещо от нищото и да карам хората да го искат.
2008-а година. Нямаше пътувания до Франция. Ейджи сновеше до Детройт и обратно. Откъде взимаше пари?
— Веднъж разработвах една страхотна компютърна система, която вероятно би могла да се използва в анимацията — разказваше Луси, — и един познат от „Епъл“ ми даде името на Руп. Сигурно знаеш, че той беше един от най-уважаваните и успешни финансови консултанти на Уолстрийт.
— И защо никога не си ми говорила за него или за парите си?
— Не си питала.
Какво имаше в Детройт, освен западаща автомобилна индустрия? Скарпета взе лаптопа на Луси.
— А трябваше. — Макар че не можеше да си спомни за подходящ случай.
— Обаче не попита — рече Луси.
Скарпета потърси в Гугъл фондация „Льокок“, но не намери нищо. Потърси „мосю Льокок“ и откри само очакваните множество препратки към френския детективски роман от деветнайсети век на Емил Габорио. Нямаше нито един резултат за реална личност на име мосю Льокок, който да е заможен филантроп, инвестиращ в паранормалната психология.
38
„В тази статия, публикувана през 2007-а, Уорнър Ейджи, един от пионерите в парапсихологичните изследвания, и по-специално преживяванията, близки до смъртта, и преживяванията извън тялото…“ (фр.). — Б.пр.