— Срещнахме се няколко пъти, после разговаряхме в дома й във Флорида и аз й отказах — каза Луси. — Но после свалих гарда и се възползвах от един съвет, който тя ми даде. Избегнах куршум, а получих нож в гърба. Не послушах инстинктите си и тя ме прецака. Хубаво ме прецака.
— Разорена ли си? — попита Скарпета.
Търсеше в Гугъл „Д-р Уорнър Ейджи“ с различни комбинации от ключови думи. Хазарт, казина, развлекателна индустрия и Мичиган.
— Не — каза Луси. — Не е важно колко имам. Даже не е важно колко съм загубила. Тя искаше да ме нарани. Това й достави удоволствие.
— Щом Джейми провежда толкова щателно разследване, как е възможно да не знае?
— Кой провежда щателното разследване, лельо Кей? Не е тя. Във всеки случай, не и електронната информация. Всичко това идва от мен.
— Значи Джейми няма представа, че си познавала Хана и че имаш конфликт на интереси. Защото това е именно конфликт на интереси. — Докато говореше, Скарпета разглеждаше съдържанието на още папки.
— Тя щеше да ме изхвърли от целия процес, което щеше да е в нейна вреда и пълен абсурд — отвърна Луси. — Ако някой трябва да й помага, това съм аз. Освен това не съм била клиентка на Хана, а на Руп. Знаеш ли какво има в неговите архиви? Нека ти го кажа по този начин: нищо, свързано с онова, което ми причини Хана, няма да се появи на бял свят. Погрижила съм се.
— Това не е правилно — каза Скарпета.
— Това, което направи тя, не е правилно.
Статия на Ейджи в някакво британско научно списание, „Квантова механика“, две години по-рано. Квантова епистемология и измервания. Планк, Бор, дьо Броил, Айнщайн. Ролята на човешкото съзнание в колапса на вълновата функция. Интерференция на единични фотони и нарушения на причинно-следствените връзки в термодинамиката. Загадките на човешкото съзнание.
— Какво гледаш, по дяволите? — попита Луси.
— Не съм сигурна.
Скарпета прелистваше страници, плъзгаше очи по тях, четеше ги, спираше се на определени части от текста.
— Наемали са студенти за участие в изследвания. За връзката между съзидателната и творческата способност и психичните сили — каза тя. — Изследване в „Джулиард“, тук в Ню Йорк. Изследване в университетите Дюк, Корнел, Принстън. Експерименти Ганцфелд.
— Психически феномени? Екстрасензорни възприятия? — Лицето на Луси бе безизразно.
Скарпета вдигна очи към нея.
— Сензорна депривация39. Защо ще искаме да постигнем състояние на сензорна депривация?
— Това е обратнопропорционално на възприятието, на сдобиването с информация — отвърна Луси. — Колкото повече лишавам сетивата си от стимули, толкова повече възприемам и създавам. Ето защо хората медитират.
— Тогава защо ще искаме обратното за някой друг? Свръхстимулация, с други думи? — попита Скарпета.
— Не би трябвало да го искаме.
— Освен ако не си в бизнеса с казината — каза Скарпета. — Тогава ще искаш да откриеш най-ефективния начин за свръхстимулиране, за предотвратяване състоянието на сензорна депривация. Ще искаш хората да бъдат движени от импулсите си, да не мислят трезво, затова бомбардираш визуалното и слуховото им обкръжение, цялото поле, ганцфелда, и клиентът ти се превръща в объркана плячка, няма ни най-малка представа какво е безопасно и какво не е. Заслепяваш ги с ярки светлини и ги оглушаваш със силен шум, за да можеш да им вземеш каквото имат. За да можеш да крадеш.
Скарпета не спираше да мисли за Тони Дериън и нейната работа в онова лъскаво заведение с проблясващи светлини и бързо движещи се образи на огромните видеоекрани, където хората бяха подтиквани да харчат пари за храна, алкохол и игри. Играй зле и продължавай да играеш. Играй зле и продължавай да пиеш. Снимката на Хап Джъд висеше в „Хай Ролър Лейнс“. Той може би беше познавал Тони. Може би познаваше и една бивша пациентка на Бентън, Доди Ходж. Марино бе казал нещо такова на Бъргър по време на конферентния разговор снощи. Уорнър Ейджи може би беше познавал шефа на Тони Дериън, Фреди Маестро. Може би всички тези хора се познаваха или бяха свързани по някакъв начин. Беше почти девет сутринта и Скарпета седеше, заобиколена от касови бележки, използвани билети, програми, публикации — останките от егоистичния, зловреден живот на Ейджи. Бездушно копеле! Тя стана от пода.
— Трябва да тръгваме — каза на Луси. — В ДНК сградата. Веднага.
Снимки от охранителни камери на една жена и един мъж изпълваха множеството плоски екрани в конферентната зала на КСА. От юни насам поне деветнайсет различни банки бяха ограбени от тази двойка нагли бандити, които ФБР бе кръстило Бабето и Клайд.