— Ритуална черна магия, но не мога да открия нищо, което да сочи конкретна секта или религия — казваше Гефнър. — Не е пало майомбе или сантерия41, нищо от видяното не ми напомня за техните ритуали или магия. Знам само, че този еликсир не е бил предназначен да ти донесе сполука, което ме връща към противоречието. Вълците се смятат за благотворни създания, които имат способност да възстановяват мира и хармонията, притежават целебни сили и носят късмет в лова.
В три часа, четири минути и трийсет секунди Тони подмина 63-та улица, продължавайки да тича на юг по Парк авеню. Интензитетът на околната светлина бе под седемстотин лукса, относителната влажност — сто процента. Облачността се бе увеличила и валеше. Кислородът в кръвта й си оставаше същият, пулсът й се бе вдигнал на сто и четирийсет. Грейс Дериън бе казала, че Тони не обича да тича в лошо време. Но тя го правеше, тичаше в студа и дъжда. Защо? Скарпета продължаваше да гледа данните, докато Гефнър говореше:
— Единствената връзка с вещерството, която мога да открия, е думата за вълк на езика на навахо — май-ко — която означава „вещер/вещица“. Човек, който може да се превръща в нещо или някого, като си сложи вълча кожа. Според легендата май-ко си променяли тялото, за да могат да пътуват незабелязани. А индианците поуни използвали вълчи кожи и козина, за да пазят съкровищата си и за различни магически церемонии. Издирвам каквато информация мога, докато движим нещата тука. Не искам да си помислиш, че съм световен експерт по разните там вещерски шашми и фолклор.
— Предполагам, въпросът ще е дали става дума за същия човек, който е пратил пеещата коледна картичка. — Докато гледаше течащите по екрана данни, Скарпета си мислеше за бившата пациентка на Бентън Доди Ходж.
Същото количество кислород в кръвта, но пулсът на Тони падаше. На ъгъла на Парк авеню и Източна 58-а тя явно бе спряла да тича. Пулс сто трийсет и две, сто трийсет и едно, сто и трийсет и надолу. Тя вървеше на юг по Парк авеню в дъжда. Часът бе три и единайсет минути.
— Аз мисля — каза Гефнър, — че въпросът е какво общо има човекът, изработил бомбата, с убийството на Тони Дериън.
— Я повтори — каза Скарпета, докато гледаше един джипиес скрийншот, направен от часовника „БиоГраф“ в три часа и четиринайсет минути във вторник следобед. Топографска карта с червена стрелка, сочеща един адрес на Парк авеню.
Къщата на Хана Стар.
— Какво каза за Тони Дериън? — попита Скарпета, докато разглеждаше още джипиес скрийншоти. Мислеше си, че може да е разбрала грешно, но не беше.
Кросът на Тони Дериън я бе отвел до адреса на семейство Стар. Ето защо тичаше в лошото време. Имала е среща с някого.
— Още вълча козина — каза Гефнър. — Частици от дълги груби косми.
Кислород в кръвта деветдесет и девет процента. Пулс осемдесет и три и продължаваше да пада. На екрана се редяха скрийншот след скрийншот, минутите се нижеха и пулсът на Тони спадаше до нормалната си стойност за състояние на покой. Скарпета чу стъпки. Марино и Луси идваха към нея.
— Виждаш ли къде е? — Очите на Луси зад предпазните очила бяха напрегнати. Искаше да се убеди, че Скарпета разбира значението на джипиес данните.
— Съвсем не съм приключил с анализите по случая Дериън — звучеше в лабораторията гласът на Гефнър. — Но в пробите, които ми прати вчера, има микроскопични частици вълча козина и те приличат на онова, което видях току-що, когато погледнах козината от вуду куклата. Бели, черни, груби. Не успях да ги идентифицирам със сигурност като вълча козина, защото не са в добро състояние, но ми мина през ума. Или вълча, или кучешка. Обаче, след като видях това, което пристигна с бомбата ти, мисля, че е именно вълча. Всъщност готов съм да се обзаложа.
Марино се намръщи и се обади много неспокойно:
— Значи казваш, че не е кучешка козина. Вълча е, при това и в двата случая? И в случая на Тони Дериън, и в бомбения случай?
— Марино? — попита Гефнър объркано. — Това ти ли си?
— Да, тук съм, в лабораторията, заедно с докторката. Какви ги говориш? Сигурен ли си, че не си оплескал нещо?
— Ще се престоря, че не си казал това. Е, доктор Скарпета, да го пратя ли на ДНК лабораторията, за която говорихме?
— Съгласна съм — отвърна тя. — Трябва да установим от какъв вид вълк е козината и да се уверим, че и в двата случая е еднаква, от прерийни вълци.
Едновременно го слушаше и гледаше данните. Температура четири градуса, относителна влажност деветдесет и девет процента, пулс седемдесет и седем. Две минути и петнайсет секунди по-късно, в три и седемнайсет, температурата бе двайсет и един градуса, а влажността — трийсет процента. Тони Дериън бе влязла в къщата на Хана Стар.