— Ще говорим оттук, а после ще отидем да ядем в конферентната зала — каза той.
— Чудесно.
— Честно, насмалко да откажа. Сериозно — продължи Марино от мястото, където бе прекъснал. — Като ми показаха кабинета, им викам: „Сигурно се бъзикате“.
Навремето наистина бе решил, че Джейми Бъргър се шегува и че номерът над вратата е обичайният извратен хумор на хората от правосъдната система. Даже му бе хрумнало, че може би иска да му набие в главата защо е прикрепен към нея — че му е направила услуга, че му дава втори шанс след лошата му постъпка. Та да се сеща за това всеки път, когато влиза в кабинета си. Със Скарпета бяха заедно от толкова години, а той да я нарани така! Радваше се, че не помни много за случилото се — тогава беше къркан до козирката и изобщо не бе имал намерение да я докосва, да прави онова, което бе направил.
— Не се смятам за суеверен човек — продължи многословно, — но съм израснал в Байон, Ню Джърси. Ходех на католическо училище, получих причастие, дори бях църковен помощник, което не продължи дълго, защото все се забърквах в побоища. Захванах се с бокс. Е, не бях Байонския кръвник15, вероятно нямаше да издържа петнайсет рунда срещу Мохамед Али, но една година бях полуфиналист в националния турнир „Златните ръкавици“, даже си мислех да стана професионален боксьор, но вместо това станах ченге. — Стараеше се тя да научи едно-две неща за него. — Никой никога не е оспорвал, че шестстотин шейсет и шест е числото на звяра, което трябва да се избягва на всяка цена. И аз винаги така правя, независимо дали е адрес, пощенска кутия, регистрационен номер или час.
— Час ли? — попита Бонел. Марино не можеше да познае дали е развеселена, поведението й бе трудно предвидимо и неразгадаемо. — Няма такъв час — шест часа и шейсет и шест минути.
— Шест часа и шест минути на шестия ден от месеца например.
— А тя защо не те премести? Няма ли друго място, където да работиш? — Бонел бръкна в чантичката си, извади една флашка и му я подхвърли.
— Това ли е всичко? — Марино я включи към компютъра. — От апартамента, местопрестъплението и WAV файловете?
— Всичко, освен снимките, които си направил, докато си бил там днес.
— Трябва да ги прехвърля от апарата си. Няма нищо чак толкова важно. И вероятно нищо, което вие с криминолозите да не сте снимали. Та Бъргър ми каза, че съм на шестия етаж и кабинетът ми е шейсет и шести поред. А аз й викам: „Ами че това го има и в книгата на Откровението“.
— Бъргър е еврейка — каза Бонел. — Не чете Откровението.
— Това е все едно да кажеш, че ако не чете вестника, значи вчера нищо не се е случило.
— Не е същото. Откровението не е за нещо, което се е случило.
— А за нещо, което ще се случи.
— „Нещо, което ще се случи“ е предвиждане, желание или фобия — каза Бонел. — Не е факт.
Телефонът на бюрото му иззвъня. Той го грабна и каза:
— Марино.
— Джейми съм. Мисля, че се събрахме всички.
— Тъкмо си говорехме за теб — каза Марино, втренчил поглед в Бонел. Трудно му беше да не я гледа. Може би защото бе необичайно едра за жена, категория суперлукс във всяко отношение.
— Кей? Бентън? На линия ли сте? — попита Бъргър.
— Да. — Гласът на Бентън звучеше сякаш от много далеч.
— Пускам говорителя — каза Марино. — С мен е детектив Бонел от „Убийства“. — Натисна бутона на телефона и затвори слушалката. — Къде е Луси?
— В хангара, подготвя хеликоптера. Надявам се, че скоро ще излетим — каза Бъргър. — Снегът най-после спря. Ако си отворите имейлите, би трябвало да намерите два файла, които тя ви прати, преди да тръгне. По съвет на Марино накарахме аналитици от Криминалния информационен център да се включат към сървъра на камерата пред сградата на Тони Дериън. Сигурна съм, всички знаете, че Нюйоркското полицейско управление се е споразумяло с няколко от най-големите доставчици на охранителни камери и има достъп до записите, без да е нужно да издирва системните администратори и да им иска паролите. Сградата на Тони се обслужва от един от тези доставчици, така че КИЦ успя да се свърже с мрежовия видеосървър и да прегледа някои от въпросните записи. Съсредоточихме се предимно върху последната седмица и сравнихме изображенията със скорошни снимки на Тони, включително снимката от шофьорската й книжка и снимките във Фейсбук и Майспейс. Изумително е какви работи има там. Ще започнем с файла, озаглавен „Запис едно“. Аз вече прегледах и двата файла, и това, което видях, съответства на информацията, получена преди няколко часа — ще я обсъдим по-подробно след минутка. Би трябвало да можете да свалите видеото и да го отворите. Дайте да го направим.