— Предполагам, още нямаме представа какво се е случило с джиесема и лаптопа й? — обади се Скарпета.
— Както и с портмонето и може би чантичката й — напомни им Марино. — Изглежда, те също липсват. Няма ги в апартамента й. Няма ги на местопрестъплението. А сега вече се чудя и за палтото и еднопръстите ръкавици.
— Липсата на тези вещи може да ви се стори логична в светлината на обаждането до 911 и информацията, получена от детектив Бонел — каза Бъргър. — Това, което й е съобщил свидетелят. Възможно е Тони да се е качила на такси и да е носила тези неща със себе си, защото не е била излязла да тича. Правила е нещо друго, вероятно е смятала да отиде някъде, а по-късно да тича.
— Ами някакви други зарядни, освен тези за лаптопа и телефона? — попита Скарпета. — Открихте ли в апартамента й нещо друго?
— Аз видях само това — каза Марино.
— Ами USB кабел например? Нещо, което да подсказва, че е имала друго устройство, което се нуждае от зареждане, като например часовника, открит на китката й? — попита Скарпета. — Той, изглежда, представлява някакво устройство за събиране на данни, наречено „БиоГраф“. Нито аз, нито Луси успяхме да открием нещо за него в интернет.
— Как може да съществува часовник с такова име и да го няма в интернет? Все някой трябва да го продава, нали? — каза Марино.
— Не е задължително. — Всеки път, когато Бентън се обаждаше, бе, за да изрази несъгласие с него или да го критикува. — Не и ако се намира още в етап на разработка или е част от секретен проект.
— Значи може би тя е работила за шибаното ЦРУ! — сопна му се Марино.
6.
Ако убийството на Тони бе дело на някаква разузнавателна агенция, тогава нямаше да оставят устройството на китката й. Бентън изтъкна това с безизразния тон, който използваше при разговори с хора, които не харесва. Сух, невъзмутим тон, който напомняше на Скарпета за пресъхнала земя, за камък. Тя седеше на дивана в стаята за гости, която той бе превърнал в свой кабинет. Тук бе просторно и имаше хубав изглед към града.
— Пропаганда. За да ни накарат да си мислим нещо. С други думи, нагласена работа. — Гласът на Марино звучеше от говорителя до компютъра на Бентън. — Просто отговарям на предположението ти, че може да е част от някакъв секретен проект.
Бентън слушаше невъзмутимо, седнал в коженото си кресло. Цялата стена зад него бе покрита с книги, подредени тематично. Бяха с твърди подвързии, доста от тях първи издания, а някои много стари. Марино се бе раздразнил и накрая избухна, защото Бентън го бе накарал да се чувства като глупак, и сега колкото повече приказваше, толкова по-глупав изглеждаше. На Скарпета й се прииска двамата да престанат да се държат като хлапаци.
— Е, ако следваме тази посока на мисли, тогава може би са искали да открием часовника, защото в него има дезинформация — каза Марино.
— Кои са тези, дето са го искали? — попита Бентън с явна неприязън.
Марино вече не смяташе, че има право да се отбранява, а Бентън не се преструваше, че му е простил. Сякаш онова, което се бе случило в Чарлстън преди година и половина, бе само между тях двамата и нямаше нищо общо със Скарпета. Типично за случаите на насилие, жертвата вече не бе тя, а всички други.
— Не знам, но честно казано, не бива да изключваме нищо. — Мощният напорист глас на Марино изпълваше малкия кабинет. — Колкото по-дълго се занимаваш с това, толкова повече се учиш да не ограничаваш мисленето си. И без това тази страна е затънала във всякакви гадости: тероризъм, контратероризъм, шпионаж, контрашпионаж, руснаци, севернокорейци, каквото ти дойде на ума.
— Бих искала да изоставим предположението за ЦРУ. — Бъргър бе трезвомислеща жена и насоката, която бе взел разговорът, подлагаше търпението й на изпитание. — Няма никакви данни, че това убийство е организирано по политически причини или във връзка с тероризъм или шпионаж. Всъщност има предостатъчно данни за обратното.
— Искам да питам за позата, в която е било открито тялото — каза детектив Бонел. Говореше тихо, но уверено, като че ли с лека ирония, но с непроницаемо изражение. — Доктор Скарпета, открихте ли някакви признаци, че може да са я влачили за ръцете? Защото позата ми се струва странна. Почти абсурдна, сякаш е танцувала хава нагила16 — краката й са свити като на жаба, а ръцете вдигнати нагоре. Знам, че сигурно звучи странно, но точно това ми мина през ума, като я видях за първи път.