— Някой разбрал ли е нещо? — попита Бентън.
— Забелязани са два новинарски хеликоптера над района — отвърна Марино. — Няма начин това да мине тихо. Докарахме най-грамадния сапьорски камион, а после, докато карат пакета на докторката към полигона на Родмънс Нек, ще има полицейски ескорт като на шибания президентски кортеж. С директното ми обаждане до Лобо си спестихме доста глупости, но не мога да го запазя в тайна. Знам, че не ти е притрябвало такова внимание, след като ей там горе те цитират как критикуваш ФБР.
— Не съм критикувала ФБР — рече Скарпета. — Говорех за Уорнър Ейджи и това бе извън ефир и съвсем неофициално.
— Няма такова нещо като „неофициално“ — каза Бентън.
— Особено пък с човек като Карли Криспин, която се слави с това, че прецаква източниците си. Не знам защо ходиш в нейното шоу, по дяволите — каза Марино. — Сега нямаме време да го обсъждаме, но това е еба ти проклетата каша. Виждаш ли колко е опустяла улицата? Ако Карли продължи със своите дрънканици за жълтото такси, от сега нататък улиците ще са така, и тя вероятно това иска. Още една сензация, нали? Трийсет хиляди жълти таксита и нито един пътник, тълпите се щурат в паника по улиците, като че ли Кинг Конг се е освободил. Честита Коледа!
— Защо на екрана на компютъра ти се вижда летището „Уестчестър“? — Скарпета нямаше желание да обсъжда гафовете си по Си Ен Ен, да говори за Карли или да слуша хиперболите на Марино. — Чул ли си се с Луси и Джейми? Мислех, че трябва да са кацнали вече.
— И аз — отвърна Марино. — Опитвах се да определя в Мапкуест най-краткия маршрут. Не че ще ходя дотам, а за тях, докато идват тук.
— Защо ще идват тук? Знаят ли какво става? — Скарпета не искаше племенницата й да цъфне насред всичко това.
По-рано, когато работеше като специален агент и официален следовател на пожари за АТО, Луси често се занимаваше с експлозиви и палежи. Беше добра в това, справяше се прекрасно с всичко техническо и рисковано и колкото повече другите избягваха нещо или се проваляха в него, толкова по-бързо тя го усвояваше и ги задминаваше. Талантите и упоритостта й не й печелеха приятели. Сега, вече на трийсет, тя бе по-гъвкава емоционално, но отношенията с хората още я затрудняваха, а спазването на граници и правила бе почти невъзможно. Ако Луси бе тук, щеше да има мнение и теория, а може би и план за самостоятелно действие, а в момента Скарпета не бе в настроение за такива работи.
— Не „тук“ в смисъл мястото, на което се намираме — каза Марино. — „Тук“ в смисъл, че ще се връщат в града.
— Откога им трябва Мапкуест, за да намерят пътя до града? — обади се Бентън от задната седалка.
— Наистина не мога да обсъждам това.
Скарпета изгледа познатия груб профил на Марино, а после премести очи към светещия компютърен екран върху универсалната конзола. Обърна се към Бентън на задната седалка. Той се бе втренчил през прозореца, наблюдаваше излизането на сапьорския екип от сградата.
— Предполагам, че всички сте изключили джиесемите си — каза той. — Ами радиото?
— Изключено е — отвърна Марино с такъв тон, сякаш го бяха обвинили в глупост.
Сапьор със защитен костюм и шлем излизаше от сградата, протегнал напред безформените си ръце, в които държеше черна торба.
— Сигурно са видели на рентгена нещо, което не им е харесало — отбеляза Бентън.
— И не използват Андроид — каза Марино.
— Кого? — попита Скарпета.
— Роботът. Викат му Андроид, заради сапьорката. Казва се Ан Дройдън. Странна работа са хорските имена, например разни доктори и зъболекари, които се казват Хърт, Пейн и Пулър19. Много е добра. Пък е и хубавица. Всички момчета искат да им провери индивидуалния пакет, сещате се. Сигурно е трудно да си единствената жена в сапьорския отряд. Причината да съм запознат с това — като че ли имаше нужда Марино да обяснява защо говори надълго и нашироко за някаква хубава сапьорка на име Ан — е, че тя по-рано работеше в „Ту Тръкс“20 в Харлем, където държат бомбената камера, и още се отбива там от време на време да се види със старите си дружки. Квартирата им е близо до моя апартамент, само на няколко пресечки. Ходя дотам да пия кафе, нося лакомства на боксера им, най-готиното куче на света, казва се Мак. Спасили са го от евтаназия. Когато мога, ако всички са заети, го взимам вкъщи, за да не скучае сам през нощта.
— Щом използват нея вместо робота, значи съдържанието на кутията не е чувствително към движение — каза Скарпета. — Изглежда са напълно сигурни в това.
19
Хърт — наранявам; Пейн — болка; Пулър — някой, който дърпа/вади (предполагаемо зъб). — Б.пр.