— Няма да дойдеш ли? Чудесно — каза Луси.
Беше се молила Марино да закъснее поне трийсет-четирийсет минути, за да й се отвори шанс да обработи Хап Джъд. Ако Марино седеше там от самото начало, не би могла да води разговора както тя иска — а тя искаше да го разчепка. Имаше специален талант в разпитите и възнамеряваше да разбере всичко, което й е нужно.
— В течение ли сте на новините? — попита Марино.
— Преглеждахме ги на спирките за зареждане. Знаем какво пише по целия интернет за връзката с жълтото такси, за онази работа с Хана и бегачката. — Предполагаше, че той говори за това.
— Май не си преглеждала ССР.
— Нямаше как. Нямах време. На два пъти ме отклоняваха. На едното летище беше свършило горивото, а на другото не бяха изринали пистата. Какво става?
— Пратка чрез „ФедЕкс“ в сградата на леля ти. Тя е добре, но трябва да й се обадиш.
— Пратка чрез „ФедЕкс“ ли? И какво? — Луси спря.
— Не знаем какво има вътре. Може да е свързано с една бивша пациентка на Бентън. Някаква кукундрела, която е пратила на докторката коледен подарък. Наложи се шейната на Дядо Коледа да го откара до Родмънс Нек. Преди няма и час. Тръгнаха право в твоята посока, по магистралата през Бронкс, която трябва да пресечеш на идване от Уайт Плейнс, точно затова ти пратих карта. Съставих ти маршрут, минаващ източно от Бронкс, просто за всеки случай.
— Мамка му! С кого от сапьорския отряд се свърза? Ще говоря с него, който и да е. — Участъкът на Шести район, където бе разквартируван сапьорският отряд, се намираше в Гринич Вилидж, близо до апартамента на Луси. Тя познаваше някои от сапьорите.
— Благодаря ти, специален агент на АТО, но всичко е уредено. Нюйоркското полицейско управление ще се справи някак си и без теб. Правя каквото трябва, не се притеснявай. Докторката ще ти разкаже. Тя е добре. Тая същата откачалка на Бентън може да има връзка с Холивуд. — Така Марино наричаше саркастично Хап Джъд. — Ще проверя нещата в КИЦ. Но може би трябва да повдигнеш въпроса пред него. Казва се Доди Ходж. Пациентка на психиатрията в „Маклийнс“.
— И защо смяташ, че го познава? — Луси тръгна отново.
— Може да е просто още една от нейните измишльотини, плод на фантазията й. Но като се има предвид инцидентът в сградата на леля ти, може би трябва да попиташ Холивуд за нея. Аз сигурно ще прекарам цялата нощ в КИЦ. Обясни го на шефката. — Имаше предвид Бъргър. — Не искам да ми се ядоса. Но работата е важна. Ще стигна до дъното й, преди да се е случило нещо по-лошо.
— Ти къде си сега? В Трибека24? — Луси се промушваше между крилата на самолетите, като внимаваше за неща, които можеха да извадят окото на човек. Веднъж бе видяла как един пилот се блъсна в задкрилките на самолета си, докато пиеше кафе и говореше по телефона, и си разцепи главата.
— Преди няколко минути минах покрай дома на Холивуд на път към центъра. Май си е вкъщи. Това е добра новина. Може би ще дойде — каза Марино.
— Трябваше да го наблюдаваш и да се увериш, че ще дойде. Така се бяхме разбрали. — Луси мразеше да разчита на други хора да свършат нещо. Проклетото време! Ако бе пристигнала по-рано, сама щеше да проследи Хап Джъд и да се увери, че той няма да пропусне срещата им.
— Точно в момента си имам по-важна работа от това да дебна някакъв перверзник, който се мисли за следващия Джеймс Дийн. Обади ми се, ако те отклонят от пътя и се изгубиш.
Луси затвори телефона и ускори крачка. Помисли си дали да не се обади на леля си, а после се сети за номера, който бе записала в пилотския си бележник. Може би трябваше да се обади на началник-смяната, преди да си тръгне от летището. А може би щеше да е по-добре да изчака до утре и да се обади на началника на въздушния контрол или пък, още по-добре, да се оплаче във ФАА и да накара да пратят диспечера на опреснителни курсове. Цялата кипеше отвътре, докато си мислеше за онова, което й бе казал в ефир от кулата, за да могат всички да го чуят — обвини я, че е некомпетентен пилот, че не познава летището, в което кацаше и излиташе няколко пъти седмично.
За бога, та тя държеше в тукашните хангари хеликоптера си и самолета си „Сайтейшън Х“! А може би това беше причината? Той искаше да я принизи, да позлорадства, защото бе дочул слухове или предполагаше за случилото се с нея по време на това, което всички наричаха „най-лошата финансова криза от 30-те години насам“. Само че не крахът на Уолстрийт й бе причинил истинските щети. А Хана Стар. Услуга, подарък от баща й, Руп, за Луси. Прощален жест. Докато Хана ходела с Боби, слушала само: Луси това, Луси онова.