— Не. Ще го дават по шоуто на Летърман — каза Марино.
— Не ме дразни!
— Я върни на онази пияндурската татуировка с планината Ръшмор, която беше изкарал преди малко — каза Марино и посегна към кафето си, докато полицаите от ОБР си рискуваха живота, за да спасят един човек, който не го заслужаваше, човек от ония, дето се срещат под път и над път, и вероятно вече трябваше да е цопнал долу и Крайбрежната охрана да го прибира, за да го откара в моргата.
Петровски цъкна на един запис, който бе отворил преди малко, и с помощта на мишката издърпа една снимка върху голям празен квадрат на екрана на лаптопа. На видеостената се появи полицейска снимка: чернокож мъж с татуировка, покриваща дясната страна на врата му: четири черепа върху скалисто възвишение, което напомняше на Марино за планината Ръшмор, и латинската фраза „In vino Veritas“.
— Бутилка вино, рожба на лозата27 — рече той, а двамата полицаи вече почти бяха спипали самоубиеца.
Марино не можеше да види лицето му, не можеше да види какво чувства и дали говори.
— „Във виното е истината“ — каза Петровски. — Фраза още от времето на Древния Рим. На онзи, как му беше името, по дяволите? Единия Плиний. Или може би Тацит.
— Розе „Матиас“ и „Лансърс“. Помниш ли онези дни?
Петровски се усмихна, но не отговори. Беше прекалено млад, вероятно никога не бе чувал за тях, нито пък за „Мад Дог“ или „Буунс Фарм“.
— Изпивате един „Лансърс“ в колата и ако ти излезе късметът, даваш бутилката на момичето за сувенир — продължи Марино. — После те слагат в тях свещи и оставят восъка да се стече надолу, много свещи с различни цветове. На това му виках „ебане със свещи“. Е, човек трябва да го е преживял, за да го разбере.
Този Петровски и неговата усмивка! Марино никога не бе сигурен какво е значението й, знаеше само, че този пич е много задръстен. С повечето компютърджии беше така, с изключение на Луси. Тя не само че не бе задръстена, но и напоследък съвсем му беше отпуснала края. Погледна си часовника. Как ли се справяха Луси и Бъргър с Хап Джъд, докато Петровски нагласяше образите един до друг на видеостената? Татуировката на мъжа с шапката на „ФедЕкс“ се озова точно до татуировката с четири черепа и фразата „In vino Veritas“.
— М-не. — Марино сръбна още една глътка кафе, черно и студено. — Като погледнеш внимателно, изобщо не си приличат.
— Опитвах се да ти го кажа.
— Мислех си за някакъв свързващ елемент, може би мястото, където си е направил татуировката. Ако намерим нещо със същия дизайн, бих могъл да издиря майстора на татуировки и да му покажа снимка на този куриер — каза Марино.
— Няма го в базата данни — отвърна Петровски. — Или не е маркирано с тези ключови думи. Не е с „ковчег“, нито пък със „загинал другар“ или с „Ирак“, нито с някои други от тези, които пробвахме. Трябва ни име, произшествие, местоположение, карта, нещо.
— Ами ФБР, тяхната база данни? — предложи Марино. — Онази нова компютърна система за милиарди долари, която имат, забравих как се казваше.
— ИСП. Идентификация от следващо поколение. Още я разработват.
— Доколкото чух, са я пуснали и работи. — Беше го чул от Луси.
— Тук говорим за извънредно напреднала технология, която се разработва от години. Знам, че ранните фази вече са влезли в действие, което включва ИАСРПО28, ОСИД29 и мисля, Междущатската фотографска система, МФС. Не съм сигурен какво още — разбираш, при това състояние на икономиката много неща се орязват.
— Е, аз чух, че имали база данни с татуировки — рече Марино.
— О, сигурно.
— Затова викам да хвърлим по-голяма мрежа в нашия лов и да започнем общонационално, а може би и международно издирване на този гад от „ФедЕкс“ — предложи Марино. — Тоест, при положение че можеш оттук да търсиш в базата на ФБР, в тяхната ИСП.
— Изключено. Нямаме обща мрежа. Но ще им пратя татуировката ти. Без проблем. Я, той вече не е на моста. — Петровски имаше предвид самоубиеца. Най-после бе проявил любопитство, но примесено с отегчение.
— Това не е на добро. — Марино погледна към плоския екран и осъзна, че е пропуснал големия момент. — Мамка му, виждам момчетата от ОБР, но не и него.
— Ето го.
Прожекторите на хеликоптерите играеха по лежащия на земята самоубиец, далечен образ на тялото му върху пътната настилка. Не беше улучил въздушната възглавница.