— Да, сър?
— Когато всичко това свърши, не искам да получа скалпа на някой младши лейтенант. Не забравяй, че сам бях офицер от ВВС. Знам как действа тайното братство и как полковниците и генералите си намират изкупителни жертви още при първия признак за опасност.
— Сър…
— Спомняш ли си сваления през 1994-а година иракски вертолет? Тогава излъгаха президента. Казаха му, че някакво капитанче на борда АУАКС било единствено отговорно за провала и било подвело цяла дузина по-старши офицери. Глупости! Това при мен няма да мине! Онзи полковник в „Сеймур“ да бъде моментално уволнен, пенсиониран и освободен от всякакви задължения! Така, друг офицер ще получи похвала и повишение за това, че прескочи веригата, която потулва нещата, но искам главите на всички старши офицери, които са имали дори бегла представа, че заповедта за С-141 е била на път да бъде осуетена. Всеки, който се опита да прикрие някого, ще бъде незабавно уволнен. Това ясно ли е?
— Като бял ден, сър.
„Скот еър“ 50 — 6:49 следобед, източно време
Възбуденият глас на Джери, който говореше с някого по радиото, привлече вниманието им. Скот погледна назад и видя Джери да сочи с палци нагоре.
— Хванах ги! — рече той бързо и се върна към радиостанцията. — „Обсег“ две-шест-шест, тук е „Скот еър“ петдесет. Моля слушайте внимателно.
Скот погледна озадачен първо Док, а после Джери.
— „Обсег“ ли? Какво, по дяволите, означава това? Позивните на С-141 са „МАК“, нали така?
Док поклати глава.
— Някакъв ненормален генерал с четири звезди промени позивните от „МАК“ на „Обсег“, щото му харесвал лозунга „Глобален обсег“…
Скот също поклати глава и натисна бутона на микрофона.
— „Обсег“, вие се бяхте насочили към „Сеймур“, нали?
— Тъй вярно, „Скот еър“.
— Добре, ние променихме целите на тази мисия. Вие трябваше да се срещнете с нас, нали така?
Последва кратко колебание и Скот прехапа устна до кръв, докато очакваше отговора.
— Ами, да, „Скот еър“, в задачата ни се включвахте и вие.
— Разбрано. А вие имате на борда си минималният екипаж, който да поеме товара ни и да го изхвърли от въздуха на изток, вярно ли е?
Ново колебание, но младият пилот на самолета Локхийд-141 очевидно вече бе приел факта, че онзи, с когото говореше, знаеше за задачата му.
— Тъй вярно, „Скот еър“.
— Окей, слушай внимателно, моля те. Нямаме достатъчно време и гориво да се върнем в „Сеймур“. Предполагам имате на борда си парашути и спасителна екипировка.
— Да, сър.
— Добре. Необходимо ни е да получим два от тези парашути и спасителна екипировка. Ние ще насочим нашия самолет на изток и ще скочим с парашутите. Можете ли да предложите подходящо летище? Нуждаем се от творческо мислене, момчета. Времето ни изтича.
— Сър, районът на Мъртъл бийч не е много далеч в югоизточна посока.
Джери закима:
— Има чудесно гражданско летище северно от Мъртъл, нарича се Гранд странд. Пистата е дълга около две хиляди метра, намира се до самия бряг.
Скот включи микрофона.
— Ще се насочим към Гранд странд, ако знаете къде се намира.
— Знаем го, „Скот еър“. Дръжте на стендбай, ще ви се обадим.
Сега ще се обади на командването си за заповеди — помисли си Скот. Следващият отговор щеше да изясни всичко.
Двадесета глава
Команден център на ВВС, Пентагона — 6:51 следобед, източно време
Вбесеният от развоя на събитията президент очакваше отговори в Звездния кабинет на борда на ВВС Едно, обърканият, но не по-малко бесен председател на Обединения комитет на началник-щабовете крачеше около комуникационните пултове в Ситуационната зала на Белия дом, изнервеният министър на отбраната и пребледнелият като платно държавен секретар на ВВС се съвещаваха в единия ъгъл на тъмната, двуетажна, облицована с дърво Оперативна зала на Пентагона. Нова серия от телефонни обаждания изгради плътна мрежа между военновъздушната база „Сеймур-Джонсън“ и Пентагона, а бурята в Пентагона вилнееше с почти същата сила като урагана отвън. Мрачните лица на нисшите офицери, които се настаняваха около правоъгълната маса, напомняха за сцената в оперативната зала от филма „Доктор Стрейнджлъв“23 от шейсетте години. Атмосферата и усещанията им — бяха най-малкото сюрреалистични.
23
Филм на режисьора Станли Кубрик, издържан в стила „черна комедия“; в главната роля — Питър Селърс. Американският президент трябва да се справи както с руснаците, така и със своите военни, когато един генерал фанатик заповядва ядрена атака срещу СССР. — Б.пр.