— По дяволите, че той даже и Том Кланси13 обясни как да се направи подобно устройство в една от предишните си книги! Не че му чета нещата де…
— Изводът? Трябва да приемем, че някой планира да взриви ядрено оръжие някъде в Съединените щати. От ЦРУ твърдят, че подкрепят подобно заключение.
— Мили боже! — подсвирна тихичко той. — За каква мощност би могло да става въпрос?
Съветникът сви рамене.
— Един господ знае. Казаха ми, че може да варира от килотон до мегатонове. Достатъчно, за да изтрие от земята един от големите ни градове. Досега не е имало подобен прецедент. Е… — поколеба се той, — поне в най-общи линии. Знаеш за иранеца, когото ФБР спипа в Далас в средата на осемдесетте години с куфарче, пълно с радиоактивни капсули, нали?
Той кимна.
— Да. Знам поне, че притежаваха достатъчно „делим материал“, както го наричат, за да направят бомба и са разполагали с работещ взривяващ механизъм. Но така и не узнахме коя е била целта им.
Шефът на администрацията на Белия дом въздъхна и поклати мрачно глава.
— Спомням си, че предупреждавах още преди това да се случи. Преди години държах реч — беше дори преди инцидента в Далас, докато още бях в Сената. Говорих за разпространението на ядрените оръжия, което неминуемо ще стигне до разрушаването на някой от американските градове от ядрен взрив, ако необходимият минимум материали попаднат в ръцете на някой маниак. Беше ужасяващо предупреждение, специално предназначено да разтърси публиката, да я разгневи достатъчно, за да окаже натиск върху неколцина мои колеги, които се опитваха да орежат бюджета на ФБР. Но знаеш ли какво, Станли?
В отговор Шапиро вдигна вежди.
— Истината е, че аз сам не си вярвах! Не вярвах, че някога наистина ще се изправим пред такава възможност.
Международно летище Маями — 2:30 следобед, източно време
Още една кола изсвири с гуми и спря пред трейлъра на флота. Агентът от ФБР зад волана изрече още няколко думи по клетъчния си телефон и натисна бутона за край на връзката. Изскочи от колата и се втурна през вратата на трейлъра.
— Добре, народе, боя се, че вече проверихме всички самолети, които можехме да проверим — обяви той. — Не остана нито един за прехващане, а сме на нулата. Високо ще оценим всяка плодотворна идея.
Един от мъжете се обърна:
— Провериха ли и полета до Солт лейк сити?
Агентът кимна.
— Още при кацането. Не са намерили нищо, но при условие, разбира се, че нашите хора са знаели какво търсят.
Флотският офицер, под чието командване бе първоначално трейлърът, седеше зад малко писалище в единия край. Той се обърна към поелия вече ръководството агент и му кимна за поздрав, след което отново се зарови в книжата пред себе си. Очевидно търсеше нещо, досети се старшият агент от ФБР, и бе явно разочарован, че не го намира.
Той бързо отиде до писалището и хвърли поглед на документите. Най-отгоре на купчинката лежеше спешно изготвеният списък на полетите от Международното летище в Маями по времето, когато показанията за радиацията бяха спаднали до нула. А до списъка се мъдреше купчина товарни манифести от различни спедитори на летището, от които бе видно какви товари са били обработени през същия период.
— Да не би нещо да ви озадачава, капитане? — попита агентът.
Флотският офицер вдигна глава, почеса се по бузата, намръщи се леко и кимна към товарителниците.
— Нещо не се връзва.
Той се изправи и взе документите, после посочи най-горния от тях, за да може старши агентът да го види.
— Имало е пратка от високо приоритетни палети за НОАА, която е трябвало да отлети за Денвър със 727, но, според данните на онзи, който е говорил със спедитора, става ясно, че товарен самолет на ВВС — С-141 — е кацнал и е взел товара на НОАА. Знам, че сте проверили този полет.
Агентът от ФБР кимна.
— Накарахме го да кацне във военновъздушната база „Ричардс-Габойър“ близо до Канзас сити. Не намерихме нищо, разбира се. Само един палет, собственост на НОАА. Екипажът от ВВС потвърди, че го накарали да вземе товара, след като чартираният самолет не се появил. Не бяха много доволни.
Докато сядаше, капитанът закима отново и почти ритмично и придърпа към себе си още документи.
— Така. Така.
Агентът придърпа сгъваем стол и го възседна наопаки.
— И какво те безпокои? — попита той.
13
Нашумял американски автор на бестселъри, в които се преплитат военни и разузнавателни теми предимно от времето на Студената война. — Б.пр.