Откъм източната страна на летището се издигаше стена от градушка и тя ги погълна, след като 727 бавно набра височина, издигна се най-сетне над кулата и се изправи срещу яростта на бурята.
— Скот, индикаторът на левия колесник показва, че не е затворен безопасно, но мисля, че е вдигнат. Смятам, че засега можем да го игнорираме — обади се Док.
— Люкът на колесника или самият колесник?
— Самият колесник. По-късно можем да проверим по процедурата дали ще се спусне. Ще оставя засега лоста в горно положение. Така колесникът ще стои притиснат.
— Да, не му е сега времето да се занимаваме с него.
Док вдигна микрофона към устата си и погледна към командира.
— Накъде искаш да летим?
— Вземи разрешение да поемем на запад, да излезем от цялата тази буря. Нека се стабилизираме и ще разговарям отново с човека от ФБР. Не знам къде отиваме, но в никакъв случай не бих искал да опитвам това нещо отново, по дяволите!
Гласът на Джери Крисчън прозвуча отзад.
— Амин!
— Съгласен — добави Док, натисна бутона и рече: — Вашингтон център, „Скот еър“ петдесет, на връзка.
Той погледна Линда Макой, която бе останала безмълвна и забеляза как се бе вкопчила до смърт в подлакътниците на стола си, както и пепеляво бледата кожа около здраво стиснатите й устни.
Тя улови погледа и му отвърна, без дори и намек за усмивка.
Док й кимна и затвори очи в мигновен жест на съчувствие.
— Всичко е наред, докторе.
Тя едва го чу и преглътна тежко, но вместо глас, от гърлото й излезе само лек хрип. Устните й бяха напукани до кръв и пресъхнали и тя осъзна, че бе спряла дъха си. Едрият втори пилот я гледаше загрижено и тя най-сетне разбра, че й казва нещо.
— Какво? — с мъка успя да попита тя.
— Казах, че всичко е окей. Отпусни се. Все още сме във въздуха.
— Точно това — рече тя тихо, взряна в него, — е проблемът.
Главна квартира на ФБР, Вашингтон — 5:15 следобед, източно време
Още преди „Скот еър“ 50 да започне подход към Пакс ривър, серия от телефонни обаждания свързаха агентите на ФБР, изпратени в базата да посрещнат самолета с обичайната цел, поставена в главната квартира на ФБР: всички на борда на „Скот еър“ трябваше да бъдат арестувани, задържани и отведени на сигурно място, съгласно стандартната процедура за отвличане, с презумпцията, че отвлеклият самолета — или терористът — може да е някой от пътниците или екипажа. Щяха да установяват по-късно кой е добър и кой — лош.
След като всички мерки бяха взети и боингът се намираше на няколко мили от летището, Тони ди Стефано се отпусна на един стол, за да изслуша резултата от извършените проверки.
— Окей, Дона, ти какво имаш?
Високата привлекателна жена с големи очила, с която работеше от години, седна на въртящия се стол до него и погледна подложката си за писане със сноп листи върху нея.
— За доктор Роджърс Хенри няма много изненади, Тони.
Тя очерта миналото му на един от пионерите в разработването на ядрено оръжие — в Лос Аламос, по време на Проекта „Манхатън“19, а после в Сандия, Денвър, в „Лоурънс-Ливърмор“; проверката по достъпа му до секретни материали, който си е останал непроменен до смъртта му; разказа накратко историята на Проекта „Медуза“ и неговото прекратяване, както и за липсата на негативни данни в досието на Хенри по отношение на надеждността му от Националната агенция по сигурност — организацията, която разрешаваше допуск на американците до важни за държавата изследователски проекти.
— И само толкова? — попита Тони.
— Има полицейско досие в Маями след пенсионирането си. Два ареста за предполагаеми семейни побои. И в двата случая съпругата му е отказала да подаде жалби. През шейсет и шеста и през шейсет и осма. Два пъти е глобяван за превишена скорост. Няма никакви искове и наказания, освен тези.
— А жена му?
— Съвсем различен случай. Не си забравил, че той е умрял преди две години, нали? А жена му е жива и е на онзи самолет.
— Добре. И какво? Тя има ли някакво досие? — Той повдигна вежда, когато зърна усмивката от типа „Знам нещо, което ти не знаеш“, която цъфна на лицето й.
— Няма криминално досие, няма дори глоба за превишена скорост, но чуй това. Тя се е запознала със съпруга си, докато е работела в лабораториите „Лоурънс-Ливърмор“ в Калифорния като ядрен инженер и после се е омъжила за него, когато са работели за правителството в Лос Аламос. Проектирала е методи за монтаж в „Ливърмор“ и е работела по производството на взриватели в Лос Аламос. С други думи, това момиче е наясно с ядрените оръжия.
19
Проектът за създаването на американската атомна бомба, ръководен от физика Р. Опенхаймер и генерал Гроувс. — Б.пр.