— Съзнавам всичко това, но цялата тази работа е от огромно значение за националната сигурност.
— А аз съм съветникът по националната сигурност, но чакай… чакай малко! — Той вдигна ръка във възпиращ жест. — Какво възнамерявате вие, военните, да сторите, ако не успеете да го обезвредите? За бога, нима планирате да го взривите, след като ви останат само седем секунди — също като Джеймс Бонд?
— Това бе „Голдфингър“, 1964-а, Станли. Чудесен филм, но Бонд не взриви бомбата във Форт Нокс21, някой друг дойде и я обезвреди. Ако не можем да я обезвредим, тогава десет минути преди взривяването й ще детонираме мощни експлозиви и ще я унищожим.
— Ами ако грешите?
— От десетилетия работим по тези планове — за непредвидени обстоятелства при откраднати бойни глави или повредени оръжия. Изгарянето е по-непрецизно, затова вече сме изпратили мощни експлозиви към базата. Ще ги монтираме, докато специалният отряд по обезвреждането се опитва да изключи таймера на бомбата.
— Ами ако часовникът й лъже? Ако гръмне по-рано, ако съсипе икономиката ни, ако избие милиони хора в Северна Каролина, да не говорим за собствените ви специалисти, след като можем да я изхвърлим безопасно над Атлантика? Нима искаш да поемеш тези рискове, Джон, само за да я изучите?
— Да. Ние смятаме, че е от жизненоважно значение да притежаваме тази технология.
— Защо е жизненоважна? В момента не се намираме във война с никого, в случай че не си забелязал.
Генералът въздъхна и погледна надолу по коридора, преди да забие поглед в краката си и да реши колко да каже.
— Добре, Станли, казано накратко, в края на седемдесетте ние бяхме сигурни в две неща. Първо, че нашите основни средства — военни и граждански, комуникации, електроснабдителна мрежа — са адекватно защитени срещу електромагнитните вълни от ядрени експлозии. Второ, бяхме доста сигурни, че подобно нещо, като Вълната на „Медуза“, не съществува.
— А сега не сте толкова сигурни?
— А сега са изминали почти две десетилетия и нашето общество е много по-различно. Комуникационните ни мрежи и почти всички клонове на стопанството — да не говорим за средното американско домакинство — зависят от компютрите. По-голямата част от работата, която свършихме преди, за да защитим националната инфраструктура срещу ЕМИ през шейсетте и седемдесетте години, сега е безполезна. Ние сме много, много уязвими дори от обикновено ЕМИ. Няма дори нужда от Вълната на „Медуза“, за да бъдат унищожени всичките ни компютри. А ако това стане, рухва цялата финансова система.
— Хм… Чел съм за ЕМИ преди години. Мислех си, че сме защитени. Значи твърдиш, че ако „Медуза“ се задейства, термоядрената трагедия ще е най-малкият ни проблем?
— Абсолютно. И не искам дори да си помисля какво би станало, ако тази технология попадне в нечии чужди ръце.
— Но, Джон, нима вие изведнъж решихте, че една отхвърлена теория е вече неоспорим факт? Нали вие прекратихте тази програма преди двайсет години?
— Преди двайсет години никой не твърдеше, че притежава работещ прототип. Освен това няколко свръхсекретни проучвания в края на осемдесетте години отново откриха дебата с твърдения, че Ефектът „Медуза“ е реален и в крайна сметка — постижим. Моите предшественици не са предприели нищо по въпроса, но сега…
— Значи ако това не е наистина оръжието „Медуза“, не се налага да го проучвате и можем да го взривим в морето. Но ако е „Медуза“, ще трябва да го задържим тук, за да можете да го проучвате и да предотвратите евентуална заплаха в бъдеще. Интересна ситуация, не смяташ ли? — Съветникът по националната сигурност се изсмя и разтърка чело. — Не са ни нужни врагове. Ние се заплашваме сами. Отговори ми на още един въпрос, Джон, само на един.
— Давай.
— Възможно ли е този мъртъв учен наистина да се е снабдил с годен за бомба ядрен материал? Мислех си, че на вас може да се разчита да държите играчките си добре заключени.
Генералът въздъхна дълбоко. Сети се за доклада, който бе получил преди много месеци — доклад, представен единствено на него преди да заеме длъжността председател на Обединения комитет на началник-щабовете. Това бе плашещо разкритие, засягащо сигурността при производството на ядрено оръжие в САЩ, и военна тайна, която не биваше да узнае дори Белият дом: отчитаха, че не цялото количество радиоактивен материал в ръцете на военните, е в наличност. Той подозираше, че и Министерството на енергетиката пази подобни тайни за собствените си запаси от плутоний.
21
Във Форт Нокс се пази златният резерв на САЩ. Заговорът за взривяването му е и в основата на сюжета на споменатия филм с главен герой Джеймс Бонд. — Б.пр.