Тони затвори очи, удари чело в масата и започна да го разтрива.
— Харолд, не ти внушавам нищо. Виж какво, този спор вече го водихме тук преди време. Аз не те харесвам никак и ти не ме харесваш. Това е даденост. Но от професионална гледна точка ти казвам да направиш всичко възможно, без да допускаш стандартната процедура да попречи на хората от ВВС да се докопат до тази бомба. Ние ще стоим на подслушване. Да, пожелавам ти успех.
Тони се изправи, вдигна слушалката високо над главата си с пламнали очи, сякаш щеше да я стовари всеки миг върху бюрото. Застина в тази поза и погледът му се отмести към останалите, които го гледаха затаили дъх. Лицето му се разтегна бавно в нарочно маниакална усмивка и той повдигна вежди.
— Само се пошегувах. — Остави слушалката върху вилката и поклати глава. — Досега си мислех, че образът на д-р Франк Бърн от M. A. S. H22 е смехотворна карикатура. Никой не би могъл да е толкова предвзет и толкова тъп. Но ето че има такъв, от плът и кръв, който е на път да се заеме с най-деликатната задача в историята на ФБР от… близкото минало!
— Онова, което искаш да кажеш, е, че… — започна Дона.
— Че навярно вече сме се провалили — довърши Тони.
Военновъздушна база „Сеймур-Джонсън“, Северна Каролина — 6:31 следобед, източно време
Скот изравни боинга и отне газта, след като самолетът се насочи към пистата. Докосна я първо с десния колесник, после — с носовия и накрая леко опря и левия колесник о бетона, като същевременно натисна спирачките и даде реверс на двигателите. След като стана ясно, че левият колесник държеше, погледът на Скот огледа пистата и от двете й страни — забеляза в далечината и очевидните приготовления, които бяха в ход за посрещането им.
— Ще се пуснем до края на пистата, Док.
— Разбрано.
Буреносни облаци се носеха над тях, от време на време се изсипваше дъжд, ала ураганът „Сигрид“ едва започваше да се усеща, видимостта бе добра и все още можеше да се вижда ясно от единия край на базата до другия. Скот намали скоростта на тримоторния реактивен самолет до пет мили — скорост за рулиране и продължи така, докато под носа на машината не се появиха червените светлинки, които маркираха края на пистата.
Диспечерът от кулата му посочи тъмносиния пикап с осветен надпис „Следвай ме“, който чакаше на рульожката досами края на пистата. Скот премести ръката си върху лоста за управление на носовия колесник, изрулира до края и плавно спря.
Хората в пикапа „Следвай ме“ потеглиха, но след това спряха, очевидно объркани. След няколко секунди един от тях излезе от колата и махна на 727 да продължи пътя си.
Ала Скот все още нямаше никакви намерения да тръгва.
— „Сеймур“, наземен контрол, тук „Скот еър“. Ще останем тук за минута, докато не проверя нещо. Дръжте настрани всички превозни средства и хора.
— Разбрано — бе единственият отговор.
Скот настрои радиостанцията си на военните честоти и включи микрофона на същите вълни, които бе използвал и във въздуха.
— Полковник Питърс, там ли сте още?
Последва миг колебание, после сух отговор:
— Тук Питърс.
— Полковник, къде точно планирате да ни паркирате?
— „Скот еър“, насочващата кола ще ви отведе. Подготвили сме изолирано място в западната част на летището. Там е зоната за специални задачи в тази база.
Скот виждаше добре района от кабината си. Мястото бе избрано само поради една причина и тъкмо тя го плашеше.
— Полковник, тук ще се опитваме да обезвредим ядрена глава, нали?
— Точно така, командире.
— Вие гарантирахте, че няма да се прави опит това оръжие да се взривява.
— Казах, че ще направим всичко, което е по силите ни, за да го обезвредим.
— Как ли не! Казахте, че мога да разчитам на гаранцията ви, че няма да има, цитирам: „никакъв опит да се изгаря или взривява“ устройството, а сега искате да докарам самолета си в район, специално пригоден за взривяване. Ако бомбата, която е на борда, се окаже ядрена, няма никакво значение къде точно ще се паркираме, тъй като целият район ще се изпари. Това означава, че има само една причина да се опитвате да ни откарате в онзи район: вие сте решили да пренебрегнете предупрежденията ми и въпреки всичко да я взривите.
Последва кратко колебание преди отговора:
— Това са стандартни процедури при работа с опасни материали, командире. Разбрах, че сте военен. Би трябвало да разбирате от тези неща. Освен това би трябвало досега да сте се досетили, че ние трябва да обезвредим това проклето нещо, което превозвате, защото е необходимо да разберем какво има вътре в него!
22
M. A. S. H. — Първият хит на режисьора Робърт Олтмън, заснет през 1970г., в главната роля — Доналд Съдърланд. Решен в традициите на „черната“ комедия, филмът разказва за приключенията на военномедицинска част по време на Корейската война. Печели Оскар за сценария на Ринг Ларднър. — Б.пр.