Круз беше сигурен, че никой не подозира какво ще се случи. Бяха изключително внимателни. Единственото му опасение беше по-рано през седмицата, когато в офиса на „Класни стаи за Америка“ на Чеймбърс Стрийт се появи сексапилна червенокоса полицайка, за да разпитва за посещението на Роберто на първи май. Първоначално се изненада, но Круз се беше справял с някои доста презрени хора - членове на „Ал-Кайда“ например и бунтовници от „Сияйния път“ - и не се стряскаше лесно. Беше разсеял детектив Сакс с истинската история за „белия човек“, вероятно от НРОС, който проследил Роберто. После я разсея още повече е някаква измислица за син частен самолет.
„Син самолет за зелен хайвер“ - помисли си той сега и се усмихна. На Роберто щеше да му хареса.
- Лодката готова ли е? - попита Круз Чевал.
- Да. Колко ще се доближим? Искам да кажа, преди да напуснем кораба?
- На два километра би било добре.
В този момент петимата мъже от екипажа щяха да се качат в малка бърза лодка и да се отправят в обратна посока. Щяха да проследят движението на кораба на компютъра. Можеха да управляват от разстояние. Ако джипиесът или автопилотът откажеха, на мостика беше монтирана камера и щяха да наблюдават как корабът се доближава до крайната си цел.
В нея се взираха сега мъжете.
Маями Роувър беше единственото нефтено съоръжение на „Американ Петролиум Дрилинг енд Рифайнинг“ в региона, на петдесетина километра от брега на Маями. (Името му беше комично: то вече не блуждаще никъде и беше пристигнало директно от Тексас по криволичещия път със скорост от четири възела.)
Преди месеци Морено и Круз бяха решили, че петролната компания ще бъде мишената на най-голямото им „послание“ досега - „Американ Петролиум“ беше откраднала големи парцели земя в Южна Америка и беше преместила хиляди хора, на които беше предложила жалко селище в замяна на подписите им върху документи за преместване, които повечето не можеха да прочетат. Морено беше организирал поредица от протести в Щатите и на други места през последния месец. Протестите имаха две цели. Първо бяха извадили на светло престъпленията на „Американ Петролиум“. И второ - дадоха кредит на доверие на предположението, че Морено само говори. Щом властите решиха, че той иска да направи просто обикновен протест, загубиха интерес към него.
Именно затова никой не продължи по следите, които можеха да разкрият какво ще се случи днес: щяха да блъснат кораба в „Маями Роувър“. След удара двеста и петдесет литровите бидони, съдържащи смес от дизелово гориво, торове и нитрометан щяха да експлодират и да разрушат съоръжението.
Морено и Круз бяха решили, че това само по себе си, макар и голям удар, не беше достатьчно. Да убият около шейсетина работници и да унищожат най-голямото нефтено съоръжение на югоизток? Приличаше на действията на горкия човек, който блъсна самолета си в сградата на Отдела за държавните приходи в Остин, Тексас. Уби неколцина души. Създаде малко проблеми, обърка движението.
Но скоро всичко беше постарому в столицата на Тексас.
Това, което щеше да се случи днес, беше много по-лошо.
След като първоначалната експлозия унищожи съоръжението, корабът щеше да потъне бързо. На кърмата имаше втора бомба, която щеше да се издигне на повърхността близо до източника. Детонатор мареограф щеше да предизвика друга експлозия, която щеше да унищожи както тарана, така и пръстеновидните искрогасители. И понеже няма да има какво да спре изтичането, нефтът щеше да се излее в океана - по деветнайсет тона на ден, двойно повече от това, което изтече по време на нефтения разлив в Мексиканския залив.
Повърхностните течения и вятърът щяха да помогнат на нефтения разлив в мисията му да унищожи по-голямата част от източното крайбрежие на Флорида и Джорджия. Можеше да стигне и до Северна и Южна Каролина. Пристанищата щяха да затворят, превозите по вода и туризмът щяха да приключат завинаги, милиони щяха да пострадат от огромния икономически удар.
- Американците искат петрол за колите, климатичните системи и капиталистическите си компании. Е, ще им го дам! Могат да се удавят в петрола, който ще им доставим - беше казал Роберто.
Четирийсет минути по-късно корабът беше на три километра от „Маями Роувър“.
Енрико Круз провери джипиеса за последен път и двамата е Чевал напуснаха мостика.
- Всички в лодката - извика Круз.
Круз забърза към вмирисания преден трюм, където се плискаше слизеста вода, и провери основната бомба. Всичко беше наред. Зареди я. Направи същото и с втората, уредът, който щеше да унищожи искрогасителите.