Когато танцът завърши, Конър все още не бе научил името й. А тя и Диклан си тръгнаха, преди да намери някого, който да го запознае с нея. В отчаянието си той реши да ги проследи до спалнята на момичетата в общежитието, вървейки на петдесет метра зад тях и криейки се в сенките, точно както го бе учил баща му. Правеше недоволни гримаси, докато те бъбреха щастливо. Щом стигнаха до входа, тя целуна Диклан по бузата и изчезна вътре. Дали, чудеше се той, да не посвети повече време на танците, вместо на футбола?
След като Диклан се отправи към мъжките спални, Конър започна да се разхожда небрежно напред-назад под прозорците на общежитието, мислейки дали има нещо, което би могъл да стори. Накрая я зърна по пеньоар да дърпа пердето. Разходи се още малко, преди да се върне неохотно в стаята си. Седна на леглото и започна да пише писмо на майка си. Написа й, че е срещнал момичето, за което ще се ожени, нищо, че още не е говорил с нея и дори не знае името й. Когато запечата писмото, Конър се опита да се убеди сам, че Диклан О’Кейси не е нищо повече от партньор в танците.
През седмицата той се постара да открие колкото се може повече информация за нея, но разбра само, че се казва Меги Бърк, че е спечелила стипендия за „Сейнт Мери“ и че следва първа година История на изкуствата. Прокле факта, че никога през живота си не бе влизал в галерия; всъщност най-близкият му допир с рисуването бе, когато по молба на баща си боядиса оградата в малкия заден двор на Саут Льоуи стрийт. Оказа се, че Диклан излиза с Меги от първата й година в училище, че бе не само най-добрият танцьор в клуба, но го смятаха и за най-способния математик в Университета. Вече няколко института му предлагаха аспирантура, макар резултатите от държавните изпити да не бяха още обявени. Единственото, което оставаше на Конър, бе да се надява, че много скоро на Диклан ще му предложат неотразимо място някъде далеч от Саут Бенд.
Следващия четвъртък Конър дойде пръв в танцовия клуб и когато Меги се появи от съблекалнята с кремавата си памучна блуза и къса черна пола, той се изправи пред дилемата дали да се потопи в зелените й очи, или да плъзга поглед надолу, по дългите й крака. И тази вечер Диклан й партнира, докато Конър седя безмълвен на пейката, опитвайки се да скрие интереса си към нея. След последния номер, двамата си тръгнаха. Конър отново ги последва до общежитието, но този път той забеляза, че тя не държи ръката на Диклан.
След дълъг разговор и още една целувка по бузата Диклан изчезна по посока на мъжките спални. Конър седна на пейката срещу прозореца й и се загледа в балкона на момичешките стаи. Реши да почака, докато тя дръпне пердетата, но явно бе задрямал, защото не видя появата й на прозореца.
Следващото нещо, което си спомняше, бе, че се буди от сън, а Меги стои пред него, облечена в пижама и халат.
Той се стресна, загледа се невярващо в нея, скочи и подаде ръка:
— Здравей, аз съм Конър Фицджералд.
— Зная — отвърна тя и пое ръката му. — Аз съм Меги Бърк.
— Зная — каза той.
— Ще ми направиш ли място на пейката?
От този миг Конър никога не погледна друга жена.
Следващата събота Меги за пръв път в живота си отиде на футболен мач и видя как той създаде няколко забележителни голови положения, сякаш ги посвещаваше само на един зрител от препълнения стадион.
В четвъртък двамата с Конър танцуваха заедно цяла вечер, докато Диклан седеше неутешим в ъгъла. Изглеждаше още по-нещастен, когато двамата, хванати за ръце, си тръгнаха заедно. Пред общежитието Конър я целуна, коленичи и й предложи да се оженят. Меги се засмя, изчерви се и избяга вътре. Докато вървеше към мъжките спални Конър също се смееше. В този миг зърна Диклан да се крие зад едно дърво.
От тази вечер Конър и Меги прекарваха всяка минута от свободното си време заедно. Тя научи доста футболни термини, а той — кои са Белини, Бернини и Люини1.
През следващите три години Конър коленичеше и й предлагаше брак всеки четвъртък вечер. Когато неговите съотборници го питаха защо не е написал името й от вътрешната страна на шкафчето, той отговори:
1
Белини — фамилия венециански художници: Джакопо (1400 — 1470), Джентиле (1429 — 1507), Джовани, наречен Гамбелино (1430 — 1516); Бернини, Джовани-Лоренцо (1598 — 1680) — италиански художник, скулптор и архитект; Люини, Бернардино (1483 — 1532) — италиански художник. — Б.ред.