— Защото ще се оженя за нея.
В края на последната за Конър година Меги се съгласи да стане негова съпруга. Единственото условие, което постави, бе той да вземе изпитите си преди сватбата.
— Трябваше да ти направя сто четиридесет и едно предложения, докато се съгласиш най-после — каза той, щастлив от победата си.
— Не бъди глупав, Конър Фицджералд — отвърна му тя. — Разбрах, че ще прекарам живота си с теб още в мига, в който седнах на онази пейка.
Те се ожениха две седмици, след като Меги се дипломира с отличен. Десет месеца по-късно се роди Тара.
5.
— Едва ли очаквате да повярвам, че ЦРУ не е знаело за убийството.
— Но е точно така, сър — най-спокойно отвърна шефът на ЦРУ, — секунди след като узнах за него, се свързах със съветника по националната сигурност, който, доколкото разбрах, лично ви е докладвал в Кемп Дейвид.
Президентът закрачи из Овалния кабинет.
— А когато господин Лойд се обади и ми съобщи, че искате повече подробности, помолих заместника си, Ник Гутенбърг, да се свърже с нашите хора в Богота и подробно да проучи какво точно се е случило в събота следобед. Гутенбърг предаде доклада си вчера. — Тя потупа папката в скута си.
Президентът бе открил, че непрекъснатото обикаляне из кабинета не само му дава повече време за размисъл, но и обикновено кара посетителите да се чувстват неловко. Повечето хора, които влизаха в Овалния кабинет, бяха нервни. Знаеше от секретаря си, че всеки четирима от пет посетители отиват до тоалетната, преди срещата с президента. Но сега се усъмни, че тази жена изобщо знае къде се намира най-близката тоалетна. Дори да паднеше бомба в градината с рози отвън, вероятно Хелън Декстър само би повдигнала вежди. Кариерата й, продължила през мандатите на трима президенти, бе неизменно успешна, макар да се носеха слухове, че всеки от тях поне по веднъж бе искал да получи оставката й.
Той спря пред портрета на Ейбрахам Линкълн, който висеше над камината. Извърна очи към тила на Хелън Декстър. Тя продължаваше да гледа право пред себе си.
Облечена бе в добре скроен, елегантен тъмен костюм и семпла кремава блуза. Рядко носеше бижута, дори при официални случаи. Нейното назначаване на поста заместник-директор на ЦРУ по времето на президента Форд, тогава тя бе на тридесет и две години, бе временна мярка, за да се спечели феминисткото лоби няколко седмици преди изборите през 1976 г. Оказа се, че и самият Форд е временна мярка. След поредица от бързи смени на директори, които или напускаха, или се пенсионираха, госпожа Декстър в крайна сметка се добра до силно желания от нея пост. В порядъчно нажежената атмосфера на висшите среди във Вашингтон се носеха слухове за нейните крайнодесни възгледи и за методите, с които си бе осигурила директорското място, но нито един член на Сената не посмя да оспори назначението й. Тя бе завършила summa cum laude2 „Брайн Мор“ и Юридическия факултет в Пенсилвания. След дипломирането си бе постъпила в една от водещите адвокатски фирми в Ню Йорк. Няколкото скандала с Борда на директорите, отказал да удовлетвори амбициите й за партньорство във фирмата, поради краткия й стаж там, завърши с жалба, подадена в съда. Не й оставаше друго, освен да приеме предложението да постъпи в ЦРУ.
Започна работа като агент в Дирекцията по разработване на операции и бързо се издигна до неин заместник-директор. По време на службата си там успя да си спечели повече врагове, отколкото приятели, но, интересно, хората, които не я обичаха, изчезнаха от хоризонта твърде бързо — бяха или уволнени, или пенсионирани преждевременно. Когато я назначиха за директор, тя току-що бе навършила четиридесет. „Вашингтон Поуст“ я нарече „парашутист“, а букмейкърите правеха облози колко дни ще се задържи на поста. Не след дълго те смениха дните със седмици, а сетне — с месеци. Днес вече се обзалагаха дали тя няма да бие рекорда на Дж. Едгар Хувър във ФБР.
Скоро след като се настани в Белия дом, Лоурънс откри на какво е способна Декстър, за да го спре, в случай че навлезе в нейна територия. Поискаше ли информация по особено деликатни теми, често минаваха седмици, преди докладите да се появят на бюрото му. Те неизменно се оказваха дълги, скучни, разхвърляни и неактуални. Повикаше ли я в Овалния кабинет да хвърли допълнителна светлина върху въпросите, неизяснени в тези доклади, тя се правеше на глуха и няма. Ако я притиснеше проявяваше чудеса от изобретателност, за да печели време, явно разчитайки, че ще остане на поста си и след като мандатът му изтече.