Джеймс Хол
Профил на убиец
На Ивлин, създателка на живи спомени
О, тя плава в паметта ми —
подобно гарван чер над чумав дом…
Да се обърнеш назад,
означава да се обречеш на беззащитност.
Специална благодарност на Рик Бадали, Силвия Романс и Лазаро Фернандес от полицейското управление на Маями и на д-р Брус Ленис и Майкъл Каръл за техническата им помощ. Признателен съм и на Джон Бойсъноу, Бил Бийстинг, Джо Уиздъм, Лес Стандифорд и Мери Джейн Елкинс за това, че ме изслушваха и ми даваха чудесни съвети. И на Ричард Пайн — за неговата изключително важна редакторска и емоционална подкрепа, на която винаги можех да разчитам.
Пролог
Спомените й от онзи ден завинаги щяха да останат кристално ясни. След осемнадесет години тя все още помнеше всеки мирис, всяка дума и образ, точната тежест на пистолета, всеки децибел на експлозията, безкрайно избухваща в меките тъкани на паметта.
Ролката на записа неочаквано се завърташе, докато шофираше, унасяше се в сън или насред оживен разговор, и тя отново виждаше момчето, проснато на пода на спалнята му с отнесено лице, чуваше оглушителното ехо.
Отминалите години се сливаха. Някогашното ужасено момиче и сегашната решителна жена неизбежно обитаваха едно и също тяло.
Александра Колинс насочи тридесет и осем калибровия револвер „Смит & Уесън“ към задния прозорец на спалнята на родителите си. Единадесетгодишно, високо, слабо дете с права черна коса и бретон до веждите. Револверът принадлежеше на баща й. Оръжието имаше десетсантиметрова цев и беше прекалено тежко, за да го държи продължително време в положение за стрелба. Само след секунди ръката й затрепери. Недостатъчно, за да се прицели добре.
Пети септември. Баща й косеше тревата край канала, където бе закотвена малката им дървена рибарска лодка. Алекс отпусна пистолета и продължи да го наблюдава — гол до кръста и облян в пот от жегата на Маями. Беше висок метър осемдесет и пет, широкоплещест и с тънка талия. Имаше черна, къдрава коса, по-дълга, отколкото на повечето мъже. Когато си пускаше мустаци, хората твърдяха, че приличал на Кларк Гейбъл. Александра виждаше, че другите жени го намират за привлекателен, защото се усмихваха с очи и следяха движенията му дори в присъствието на майка й.
В момента майка й Грейс Колинс се намираше в бакалията и щеше да се прибере най-рано след час. Момичето бе само в къщата. Чуваше бръмчене като от земна пчела, затворена в стъклена бутилка. Шумът беше по-висок от този на косачката.
Тя се обърна, пак вдигна пистолета и този път го насочи над бюрото на баща си към страничния прозорец. Тънките завеси бяха леко разтворени и се виждаше страничната стена на къщата на семейство Флинт и шперплатовата детска къщичка в отсрещния ъгъл на двора им, бяла, с червена врата. От саксията на единствения й прозорец стърчаха няколко изкуствени рози. Господин Флинт я беше построил под една палма. Там се събираха кварталните дечурлига, момичетата на Флинт, Моли и Мили, брат им Джей Ди и Александра, и играеха с барбита — или поне до предишната седмица, когато бе решила, че е прекалено голяма за кукли. Точно след като Дарнъл Флинт я изнасили.
По телевизията беше виждала да държат пистолети с две ръце. Опита се да си припомни стойката. Здраво хвана револвера и потърси най-удобното положение за лявата си ръка. След кратко експериментиране установи, че като хване дясната си китка, може да задържи оръжието неподвижно за около половин минута. Достатъчно дълго, за да го уплаши.
Бръмченето се променяше и ставаше по-настървено. Като че ли идваше някъде дълбоко от плътта й.
Бусът на семейство Флинт потегли от отбивката — децата и родителите отиваха на седмичното си пазаруване. Бяха позволили само на Дарнъл да си остане вкъщи.
Дарнъл Флинт бе седемнадесетгодишен и завършваше гимназия. Имаше дълги пръсти с начупени нокти и от време на време фъфлеше. Не спортуваше, нямаше кола, не работеше почасово и дрехите му винаги бяха измачкани. Имаше светла кожа и мустаците му бяха толкова руси, че почти не се виждаха. Баща му беше плосколик здравеняк, който си изкарваше прехраната зад волана на камион за кока-кола. Той бе религиозен фанатик и пълнеше дома си с всевъзможни табелки, върху които собственоръчно изписваше цитати от Стария завет. Госпожа Флинт пиеше уиски от чаша за чай и по цял ден висеше на телефона по розов пеньоар.