— Със стъкло ли?
— Да, помисли за това. Някакво специално стъкло.
— Какво специално стъкло?
Едрият детектив сви рамене.
— Още не съм чел доклада. На идване само му хвърлих един поглед.
— Искаш да кажеш, че тоя тип хваща парче стъкло в ръка и когато пререже гърлото на жертвата, започва да кълца себе си, така ли? Все едно, или е пълен идиот, или кой знае защо изпитва удоволствие от болката.
Романо отново сви рамене.
— Е, мисля, че можем да изключим първата вероятност.
— Божичко, как ли се забавляват ония от психологията!
Тя засне пръските кръв по бежовия килим. Направи няколко близки кадъра на гърлото на жената. Също като в другите четири случая, раната беше нанесена с леко завъртане на ръката и имаше формата на буквата „С“. Ала това бе работа на патолозите. Александра беше обикновен фотограф — безпристрастни, неутрални очи.
Щяха да пратят образци от кръвта, спермата, тъканите, космите и нишките в лабораторията на ФБР. И всичко щеше да е напразно. Този задник не оставяше след себе си нищо, което не искаше да открият. Вече знаеха, че отпечатъците от пръстите му не фигурират в база данните АСИОП7, нямаше ги и в архива на Бюрото. ДНК анализът не струваше нищо, освен ако не бяха арестували престъпника.
Аутопсиите и пръските кръв показваха, че извършителят е изключително организиран и хладнокръвен. Всяко престъпление напомняше на прецизно изигран сценарий, на неизменен ритуал. На всяко местопрестъпление откриваха едно и също бяло вино. Едно и също бе дори останалото в бутилката количество шардоне.
Никой не си спомняше да е забелязал пристигането му. Никой не го бе видял да си тръгва. Очевидно знаеше как да очарова самотни жени. Всичките му жертви бяха уязвими, наскоро разведени или разделени. Несръчни и неуверени, отново на пазара след мъчителен провал. Лесна плячка.
След две глътки вино и малко ордьовър той ги удряше по лицето и ги събаряше на пода. Явно бе силен и бърз, и щом започнеше, ставаше безпощаден. По време на самия полов акт престъпникът взимаше оръжието си, забиваше го в гърлото на жертвата, оставаше отгоре й, докато еякулира, после се смъкваше от изстиващото й тяло. Патолозите бяха стигнали до това заключение като сравняваха температурата на трупа и спермата. Нищо супермодерно.
Няколко минути след настъпване на смъртта, най-вероятно, след като се облечеше и възстановеше, убиецът поставяше жертвата в избраната от него поза и една-две минути по-късно започваше да ръси кървавата си диря.
Макар че полицаите всеки път се сблъскваха с една и съща последователност, самите жени бяха различни. Никаква зависимост по отношение на тяло, цвят на косата или социален статус. Извършителят или нямаше чак толкова специфични изисквания, или въображаемите му способности бяха толкова големи, че можеше да включи в шоуто си съвсем различни типове хора. Единственото сходство между жените беше възрастта. Двадесет и пет — тридесет години.
На основата на извънредно ограничените веществени доказателства, които оставяше престъпникът, Алекс се съмняваше, че ще го заловят само с полицейска работа. В най-добрия случай някой ден убийствата щяха да престанат да го задоволяват, страстите му щяха да излязат от контрол и той щеше да извърши нещо нетипично, безумно, глупаво и несръчно. Или още по-добре, щеше да срещне по-силна от него жена, която щеше да блокира първия удар и да му отговори с едрокалибрено оръжие — жена, която бързо щеше да извади пистолета, да натисне спусъка и да го накара сериозно да пролее кръвта си.
Алекс се надяваше това да се случи в нейната смяна, за да може да заснеме един-два филма на трупа му.
Когато си тръгваше, апартаментът вече гъмжеше от ченгета. На паркинга бе пълно с журналистически коли, блестяха халогенни фарове, лунната светлина се отразяваше в хеликоптерни перки. Александра Рафърти се качи на буса си и продължи към един тих квартал на Коконът Гроув, нападение, завършило със зашеметена, но жива семейна двойка. После — обир на денонощен магазин на Бискейн булевард. Продавачът бе прострелян два пъти в лицето за шестдесет и три долара и два пакета патрони за „Колт“ 45. По изгрев-слънце се зае със случай на домашно насилие в кубинския квартал. Шестдесетгодишен латиноамериканец беше намушкал тийнейджъра, с когото спял, двадесет и пет пъти в областта на гениталиите. Трябваше да упоят стареца, за да пусне обезобразеното тяло на любовника си.