— Добре — отвърна тя. — Добре де, добре.
Двамата се загледаха в бързо изсветляващото небе. Водата плискаше брега, носеше се мирис на водорасли, катран и леко ухание на лавандула.
Джейсън се приповдигна на лакът и впери очи в нея. Той почисти няколко песъчинки от челото й и приглади назад един непокорен черен кичур.
— Недей — каза Алекс.
— Какво?
Тя рязко си пое дъх и въздъхна. После погледна към ясното небе.
— Повече не мога да продължавам с това, Джейсън.
— С кое?
Алекс отметна косата от лицето си, докато той подпря глава на дланта си, без да откъсва очи от нея.
— Трябва да престанем. С тези тренировки или там както ги наричаш.
— За какво говориш? Да не си мислиш, че вече нямаш нужда от мен, само защото от време на време те оставям да победиш? Да ме елиминираш ли искаш?
Тя поклати глава и се извърна.
— Ти очакваш нещо повече, а аз не мога да ти го дам.
— Повече ли? Какво?
— Отлично ме разбираш, Джейсън. Не усложнявай нещата.
Изражението й не му харесваше и той отново се обърна към морето.
— Я стига! Това са упражнения, нищо повече. Моите способности срещу твоите. Взаимно изпитание и усъвършенстване.
— Глупости! Не се самозалъгвай.
Джейсън поклати глава и въздъхна.
— Какво става с теб? Стан ли си каза тежката дума? Иска да се откажеш от бойните изкуства, да си седиш вкъщи и да си изпълняваш брачните задължения, така ли?
— Стан няма нищо общо с това. Решението е мое.
— Това е само тренировка, Алекс. Поддържане на форма. Съсредоточаване.
— Но започва да става нещо повече. И двамата го знаем.
— Е, да, ще ми се да беше така. Не отричам. Но досега се справяме адски добре с избягването на секса. Държим се съвсем отговорно, както подобава на възрастни хора.
Той отново се обърна към нея, впи очи в нейните, после ненадейно прехвърли крак през кръста й и отново я възседна.
— Не — каза Алекс. — Махни се от мен, Джейсън.
Ала той доближи лицето си към нейното и се остави на волята й.
Тя не помръдна. Джейсън притисна устните си към нейните. Александра отначало се съпротивляваше, но постепенно възелът в гърдите й се отпусна, започна да се топи и скоро устните й се разтвориха. Помежду им премина топъл дъх. От нечие гърло се изтръгна стон — не беше сигурна от чие.
Алекс чуваше прибоя, дрезгавия смях на чайките и настойчивия писък на кръвта си. Тя отдръпна глава, рязко се завъртя надясно, изви гръб и се изплъзна от хватката му.
После задъхано се изправи на крака и го погледна. Коленете му бяха свити, дланите му бяха сключени зад главата, сякаш се канеше да прави коремни преси.
— Виж, това вече не беше упражнение — каза Джейсън. — Това си беше целувка. Има адски голяма разлика, Алекс.
Старецът и жена му бавно заръкопляскаха.
— Браво! — извика мъжът. — Encore9.
Александра дълго гледа Джейсън Патърсън, докато той най-после очевидно разбра, че решението й е окончателно. Лицето му се промени, отпусна се като на човек, който постепенно се унася в сън.
— Съжалявам, Джейсън. Наистина.
— И как ще оправиш брака си?
— Не е твоя работа.
— Струва ми се, че имам право на отговор. Какво ще правиш, брачен консултант ли ще потърсиш? Ще му готвиш любимите манджи и ще му се подмазваш?
— Романтична почивка — изсумтя Алекс. — В Сисайд, красиво градче в Северна Флорида.
— А, разбира се. Втори меден месец. Да бе, това би трябвало да реши проблема. Така ще си върнеш стария Стан. Романтичните почивки винаги помагат.
— По дяволите, трябва да опитам, Джейсън. Трябва да направя нещо.
— Е, аз ще те чакам — тихо отвърна той. — Всяка сутрин на същото място по същото време. В случай, че промениш решението си.
— Няма — каза Алекс, обърна се и се запъти към колата си.
3.
Беше намислила двуседмична ваканция в северната част на щата. Със самолет до Панама Сити, оттам с автомобил до Сисайд, където щяха да наемат някоя от онези лилаво-жълти вили. По-късно двамата със Стан можеха да обиколят наоколо и да потърсят къщата на плажа, където преди близо двадесет години бе летувала с родителите си.
Плажът, залезите. Ето от какво се нуждаеха — от две седмици на слънце. Да се излежават на белия пясък, да гледат скоковете на делфините, да вечерят скариди и хубаво вино. Да са заедно, да ходят на среднощни разходки, да се любят по цяла нощ, сутрин да се събуждат един до друг. Може би да се опитат отново да запалят огъня. Тъкмо така се чувстваше напоследък — сякаш догаряха последните въгленчета. Лекият полъх можеше или да ги угаси, или да ги разгори. Ала нямаше да се остави без борба. Нейните родители бяха издържали близо тридесет години и бяха плавали през далеч по-бурни морета, отколкото те двамата със Стан. И Алекс беше решена да направи като тях.