Преди винаги беше идвала при Норман Франкс със сутиен. Ема не обичаше да смесва бизнеса със секс, особено със страшен тип като Норман. Но точно в този случай щеше да направи изключение. Колкото и да бе опасно да възбужда дивия бик, ситуацията налагаше да приложи всичките си оръжия.
Беше свалена последната верига и вратата се отвори.
— Здрасти, Норм. Как я караш?
Той не мигаше и не помръдваше, като че ли трябваше да се съсредоточи, за да държи изправена тежката си глава.
— Виж, извинявай, че те безпокоя, обаче съм сигурна, че това ще те заинтересува.
Норман я беше виждал стотици пъти, но въпреки това я изгледа от глава до пети, сякаш не я познаваше, като започна с хълбоците, задържа очи върху тъмните зърна под бялата риза, после върху широката й уста и изрусялата от слънцето коса. Ема имаше бледосини очи, които чудесно изпъкваха на фона на карамелената й кожа. Кафе от Ямайка с четири тона гъста сметана — това бе нейният цвят. Баща й беше червенокос ирландец, а майка й висока, изящна жена от Тринидад. Ема не приличаше на нито един от родителите си. Някоя циганка трябва да я бе зарязала пред вратата — така предполагаше тя, макар че майка й винаги го беше отричала.
— Удивителна история, Норман.
Едрият мъж сбърчи лице. Може да бе заинтригуван, а може и да не беше.
— Иначе нямаше да те безпокоя. Знам колко е ценно времето ти.
Той се обърна и й даде знак да влезе, после затвори вратата и я заключи. Носеше долна фланелка и зелен панталон. Беше висок малко над метър седемдесет и пет, но бе невероятно широкоплещест. С огромни гърди. Повече от два пъти по-възрастен от Ема, някъде към четиридесет и пет годишен.
Тя се поколеба за миг и последва босия Норман Франкс, който пресече голямата стая и се запъти към банята. Взе кутия крем за бръснене, изсипа малко върху дланта си, размаза го по бузите си и започна да се бръсне.
Имаше матова кожа и гарвановочерна коса, грижливо пригладена назад. Очите му бяха черни като на ястреб. Брадата му беше изключително гъста и по горната част на гърба му растяха тъмни валма. Бицепсите му бяха огромни. Не бицепси, оформени като на културист, а яки ръце като тези на баща й. Не ставаха за спорт и не бяха много привлекателни наглед, но ако искаше да вдигне товарна кола, човек имаше нужда тъкмо от такива.
Въпреки че от три години вършеше бизнес с Норман, за пръв път влизаше в апартамента му. Обикновено се срещаха в коридора. Две думи, опипване на стоката, размяна на няколко банкноти и айде да те няма.
Жилището му се състоеше от една стая с малка баня. Миришеше на мухъл. Над леглото висеше обърнато наопаки знаме на Конфедерацията, а на отсрещната стена — няколко снимки в рамка и картини. Голямо маслено платно на Иисус с ръце, сплетени за молитва, до него — фотографии на Мартин Лутър Кинг, Елвис, Либръс Робърт Мичъм11 и разни холивудски звезди, които тя не познаваше. Очите на всички, включително на Иисус, бяха изрязани и на тяхно място бяха залепени други. Цялата стена бе покрита с такива снимки. Четири от петте реда. Двадесет фотографии с трансплантирани очи.
До леглото имаше зелен кожен диван, а срещу него — телевизор върху зелена пластмасова кутия от мляко. Норман спеше на голямо водно легло с черни чаршафи и орехова табла. До телевизора бяха подредени пет-шест кашона водка, а до тях — тонколони „Ямаха“. Всички в квартала знаеха, че Норман Франкс плаща добра цена за всичко, стига да е в оригиналната си опаковка. Останалото — бижута, нумизматични колекции, пистолети — можеше да се продаде в заложните къщи. Говореше се и че Норман изпълнява поръчкови убийства.
Преди да умре старецът на Ема, Рой, въртеше бизнес с него. Прибираше се вкъщи с няколко кутии дамски обувки или чанти от „Бърдайнс“, където работеше като чистач, и след вечеря отиваше при Норман. Връщаше се след час с пачка зелено. Майката на Ема винаги мърмореше, че сделката не струвала загубеното време. И все си говореше против Норман Франкс, като че ли изпитваше лична омраза към него.
— Човекът ми харесва, Евон. Мога да разговарям с него — казваше баща й.
— Ако искаш да си говориш с някого, опитай да го направиш с жена си и дъщеря си, вместо да се сприятеляваш с онзи тип.
11
Владзиу Валентино Либръс (1919 — 1987) — американски пианист и актьор; Робърт Мичъм (1917 — 1997) — американски актьор. — Б.пр.