Помежду им бе притисната друга блондинка, само че с права коса. Той понечи да завие по Лийфи Уей, когато забеляза, че момичето в средата отмята коса назад.
— Господи боже!
Стан рязко изправи волана и последва пикапа на известно разстояние.
Прекосиха южната магистрала, после завиха на запад по Бърд Роуд до Палмето, качиха се по рампата и излязоха на националната магистрала. Петнадесет минути, двадесет. Не ги изпускаше от поглед сред нощния трафик, лъкатушещи пияници, бясно препускащи тийнейджъри. Жълтият пикап пътуваше на север, най-бавната кола на пътя, на север и все на север, докато започнаха да се появяват знаците за I-75. Алигейтър Али, тази мъртва, мрачна магистрала за Нейпълс и Форт Майърс. Пикапът се престрои в дясното платно, остави зад себе си светлините на Маями и шума на трафика и поведе Стан по високите рампи на запад към тъмния хаос на Евърглейдс.
Тогава нещо го осени и му се пригади. Оная скапана брошура! Сисайд, красивите къщи, белият плаж. В бързината я бе зарязал на кухненската маса, на открито, където можеше да я види всеки.
Намираше се в каубойски бар край университета и наблюдаваше новата.
Наближаваше полунощ, петък срещу събота.
Тя имаше къдрава червена коса и носеше каубойски ботуши, тесни джинси, кожен елек и риза на червени и бели квадратчета. Не беше достатъчно висока. Беше прекалено тежка. Но ако беше на нужната възраст, въпреки всичко щеше да я използва. Имаше нова идея за гениален шедьовър.
Каубойката бе разбрала, че я наблюдава и крадешком му хвърляше погледи. Жените винаги правеха така. Не те гледаха в очите. Прекалено дръзко, прекалено открито. Ала те гледаха. Държаха те под око. Това никога не го беше притеснявало. Имаше хубаво тяло.
Момичето нямаше приятелка, с която да се посъветва. Която да я предупреди да внимава. Седеше в едно ъглово сепаре и пиеше бира от бутилка с високо гърло. Останалите осем клиента в бара бяха двойки, натискаха се или танцуваха. Джубоксът беше пуснат на Уейлън Дженингс. Той мразеше каубойска музика, каубойски барове и момичета, които се обличаха като каубойки, като че ли конете им са завързани отпред. Не обичаше лъжци, самозванци, каквито и да е имитатори. Самият той не беше такъв. Ако в този момент някой дойдеше при него и го попиташе дали е Кървавия изнасилвач, щеше да му отговори: „Да. Не ми харесва името, което ми дадоха, но съм аз“. И ако го попиташе защо го прави, щеше да отвърне: „Самозащита. Превантивен удар. Изпреварвам ги. Да, изпитвам нещо. Душата ми не е мъртва, не съм безчувствен, изобщо не е толкова просто. И аз чувствам като всеки друг. Изпитвам тъга и гняв и винаги съм дълбоко разочарован, че тези жени ме поставят в такова положение и нямам друг избор, освен да върша такива неща“.
Винаги казваше истината, винаги им разкриваше истинското си име, никакви псевдоними, адреса си, местоработата си, всичко, което ги интересуваше.
Лъжците бяха действителното зло на света. Лицемери, самозванци, измамници. Хора, които се чувстваха по един начин, а се държаха по друг. Хора с външност, която не съответстваше на вътрешния им мир, които учеха другите на морал, ала самите те не го съблюдаваха. Хора, които издаваха закони и тайно ги нарушаваха. Студентки, които в събота вечер се обличаха като Ани Оукли13, за да се престорят на смели, силни и предизвикателни, докато всъщност най-вероятно бяха страхливи, слаби и досадни.
Тази го привличаше, въпреки десетте излишни килограма. Въпреки ниския ръст. Възбуждаше го, макар че от предишната бяха минали само няколко дни. Беше се възстановил за рекордно време. Необходимостта беше майка на перверзията. Тази го устройваше. Щеше да я остави на открито — платно, изложено пред всички. Абсолютно ясно послание.
Поръча си нова бира и когато му я донесоха, плати, взе я и пресече пустия дансинг под ярките сини светлини на джубокса до ъгловото сепаре. Момичето вече не можеше да се преструва, че не го гледа.
Тя вдигна очи от бирата си, от мокрите кръгове по масата. Той остави бутилката си пред нея като дар.
— Наблюдавах те — каза червенокосата. — Мислех, че няма да дойдеш.
Той й се усмихна. Тя отговори на усмивката му. Мрежата бе хвърлена. Жертвата беше уловена.
— Бавно действам.
— О, нима? Е, тогава си първият, когото срещам.
13
Феб Ан Оукли Моузи (1860 — 1920) — американска състезателка по спортна стрелба. — Б.пр.