Тя ядосано погледна другата жена.
— Мъже.
— Мъже — повтори Дженифър.
Ема седеше отдясно, Дженифър — в средата. Смрачаваше се. I-10, на два часа път западно от Талахаси. В отсрещното платно вече четиридесет и пет минути почти нямаше движение. Пътуваха за Сисайд, Флорида.
Близо хилядата километра трябваше да им отнемат най-много дванадесет часа, ала някъде край Форт Майърс се бе повредил проклетият карбуратор и не можеха да вдигнат над осемдесет. Трябваше да решат дали да спрат и да се опитат да го поправят, или да продължат напред. Продължиха.
Нямаше климатик и беше адски горещо, дори с отворени прозорци. Ема се обливаше в пот. Пътуваха от полунощ, цяла събота, хиляда километра с не повече от седемдесет и осем километра в час. Осемнадесет часа след като бяха напуснали Маями, все още се намираха във Флорида.
— Трябваше да вземем самолет — отбеляза Норман.
— О, да — отвърна Ема. — Представям си как щяхме да минем с автомата и пистолета. Вече щяхме да сме на път за „Лийвънуърт“16.
— Или с крадена кола.
— Да бе, и на петнайсетия километър да ни спре пътна полиция.
— Може ли да прибереш хлебарката, Ема?
Дженифър изпъшка и се размърда на мястото си.
— Стига си се свивала, по дяволите. Плашиш я.
Ейми полази от яката на блузата по дългата, тънка шия на Дженифър. Ема я държеше за зеления конец. Лампичката на тавана беше включена, за да може да я наблюдава. Веднага щом слънцето залезе, трябва да си нащрек с хлебарките, тъй като това е обичайното им време за хранене и съешаване.
— Просто е отврат — каза Дженифър.
— Това е заради мисловната ти нагласа — поясни Ема. — Мисли за усещането като гъделичкане. Все едно че гаджето ти духа по шията и прокарва пръсти по кожата ти. Гаджето ти прави такива неща, нали? Гъделичка те, милва те по нежните места.
— Не, всъщност е доста груб.
— Груб и бърз ли?
— Да — потвърди Дженифър. — Груб, бърз и хърка.
— Мъже — рече Ема.
— Да, мъже.
— Жените са от Венера — каза Ема. — Мъжете са от Пенис.
Дженифър се засмя.
Изтече минута. Тримата се вслушваха в боботенето на двигателя. Накрая Ема наруши мълчанието.
— Трябва да измислим нова игра.
— Писна ми от игри — отвърна Дженифър.
— Какво ще кажете за „Мечти“?
— Уф, добре. Какви са правилата този път?
— Няма правила. Всеки разказва мечтите си. Нали разбираш, каквото там си фантазира.
— Чакай да си помисля — каза Дженифър.
— Знам за какво си мечтае Норман — продължи Ема. — Да е часови пред Бъкингамския дворец. От ония с ремъците под брадата дето никога не мърдат и не приказват. Можеш да скачаш наоколо, да му плюеш в лицето, той пак ще стои като статуя и ще зяпа в празното пространство. За това си мечтае Норман. Никога да не му се налага да мисли. Да изпълнява заповеди. Като робот. Като мравка войник. Просто да служи на царицата, не на кралицата.
— Сетих се за какво си мечтая — каза Дженифър. — Да съм телефонистка в най-голямото представителство на „Лексус“ в света. В Далас, Тексас. На паркинга обикалят всички ония красиви продавачи и ме чакат да повикам имената им. Гласът ми ще се чува на километри. И всички петролни магнати и другите богаташи, които идват да пазаруват всеки ден, ще чуват гласа ми да кънти в небето като глас божи. Една секси богиня.
Норман хвърли поглед към нея и отново се извърна към пътя.
— За това ли си мечтаеш? — попита Ема. — По дяволите, Джен, че това е същата работа, дето я вършиш и сега, даже още по-кофти.
Дженифър се нацупи за миг, после отвърна:
— Хм, не исках да го кажа, защото знам, че ще ми се присмееш, обаче истинската ми мечта е да имам деца и съпруг и да живея в голяма къща с много прозорци, да имам чистачка, която да чисти всеки ден, децата ми да са красиви и умни, никога да не ми лазят по нервите, мъжът ми да иска да се любим всяка нощ и да ме обожава, да се гордее с мен и да ме смята за страхотна майка и съпруга. Ще ги водя на футбол, ще ходя на пазар, ще организирам онези големи вечери и ще почиваме в планината или на езерото. И ще имам градина с цветя и краставички.
— Божичко! — възкликна Ема.
— Знаех си, че ще ми се подиграваш.
— За това ли си мечтаеш? Можеш да постигнеш всичко на света, а ти искаш да станеш домакиня, така ли? Мама му стара, Дженифър! Това е тъпо. Краставички, господи! Чу ли я, Норман? Момичето иска да гледа краставички.