Маусами се огледа изумено, но Питър разбра, че изумлението ѝ е престорено. Всички казваха, че Маусами за свой късмет прилича на майка си, имаше нейното нежно, овално лице, гъста черна коса — развържеше ли я, падаше на раменете ѝ като тъмна вълна. По-тежка беше от всяка друга жена, но повечето от теглото ѝ беше мускули.
— Какви ги приказваш? Как така?
Алиша стоеше под тях е ръце на стройните си хълбоци. Дори на хладната сутрешна светлина косата ѝ, която тя носеше вързана назад в дълга опашка, блестеше с наситен медночервен цвят. Както винаги носеше три ножа на колана си. Всички се шегуваха, че все още с никого не се е събрала, защото спи с ножовете си.
— Защото си бременна — заяви Алиша, — затова така.
За миг групата смаяно замръзна притихнала. Питър не се сдържа, обърна се на седлото си и погледът му се стрелна към корема на Маусами. Дори и да беше бременна, все още не ѝ личеше, макар да беше трудно да се различи изпод широката плетена дреха. Погледна към Тео, чийто поглед беше безизразен.
— Я виж ти — каза Арло. Усмивката му остана скрита в брадата му. — Чудех се кога ли вие двамата ще се наканите на тази работа.
Страните на Маусами поаленяха.
— Кой ти каза?
— А според теб?
Маусами отмести поглед.
— Рояци!5 — изруга тя. — Ще го убия, кълна се.
Тео се извърна на коня си, за да погледне към Маусами.
— Гълън има право, Маус. Не мога да позволя да яздиш.
— Той пък какво разбира? Цяла година се мъчи да ме махне от Стената. Не може да го направи.
— Не го прави Гълън — намеси се Алиша, — ами аз. Вече си вън от Стражата, Маус. Толкова, край на историята.
Зад тях стадото се спускаше по отъпканата пътека. След няколко минути се оказаха заобиколени от шумния хаос на животните. Питър гледаше към Маусами и се мъчеше да си я представи като майка, но не му се удаде. Обикновено щом забременееше, жената слизаше от стената, дори много мъже го правеха, щом жените им забременееха. Само че Маусами беше Страж до мозъка на костите си. Стреляше по-добре от половината мъже и запазваше хладнокръвие при опасностите, движенията ѝ бяха спокойни и целенасочени. Като Диамант, помисли си Питър. Пъргава, щом се налага да е пъргава.
— Трябва да се радваш — каза Тео. — Това е добра новина.
На лицето ѝ се четеше отчаяние. Питър видя сълзи да напират в очите ѝ.
— Стига, Тео. Можеш ли наистина да си ме представиш как се въртя около Убежището и плета бебешки терлици? Ще полудея.
Тео протегна ръка.
— Маус, чуй…
Маусами рязко се отдръпна.
— Тео, престани — извърна лице, за да избърше очи с опакото на китката си. — Добре, стига. Край на забавата. Щастлива ли си, Лиш? Стана на твоето. Тръгвам.
И след тези думи се отдалечи на коня си.
Когато се отдалечи достатъчно, за да не може да чуе, Тео хвана с ръце седлото и погледна към Алиша, която бършеше нож в подгъва на пуловера си.
— Знаеше, че можеше да почакаш, докато се върнем.
Алиша сви рамене.
— Малкото си е Малко, Тео. Познаваш правилата, както и всички останали. А и честно, малко съм ѝ ядосана, че не ми е казала. Такова нещо не остава в тайна. — Алиша бързо завъртя ножа около показалеца си и го върна в ножницата. — Така е най-добре. Тя ще се оправи.
Тео се намръщи.
— Не я познаваш като мен.
— Няма да споря с теб, Тео. Вече говорих със Со. Край на въпроса.
Стадото вече ги повличаше напред. Сутрешният сумрак се беше превърнал в спокойна светлина. Всеки момент щеше да се чуе Сутрешният звънец и вратите да се отворят.
— Трябва ни четвърти човек — каза Тео.
На лицето на Алиша засия усмивка.
— Странно, че го споменаваш.
Алиша ножовете. Последната от Донадио, която всички наричаха Алиша Ножовете. Най-младият капитан от Деня.
Алиша беше една от Малките, когато родителите ѝ загинаха в Тъмната нощ. От този ден нататък я беше възпитавал Полковникът, взел я под крилото си, сякаш е негово собствено дете. Съдбите им бяха неразделно свързани, понеже който и да беше Полковникът, а около личността му се носеха какви ли не сказания, той беше направил от Алиша свое подобие.
Историята на Полковника беше неясна, повече мит, отколкото факти. Просто един ден се беше появил от синевата на Главната порта, с празна пушка и дълга огърлица от проблясващи, остри предмети, които се оказаха зъби — зъби на вирали. Дори и да е имал друго име, никой не го научи, беше си Полковника. Някои твърдяха, че е оцелял от селищата Байа, други — че принадлежал на група скитащи ловци на вирали. Дори Алиша да знаеше истинската история, на никого не беше я разказала. Остана неженен и живееше в усамотение в малка хижа, която собственоръчно построи от изхвърлени боклуци под източната стена. Отклоняваше всички покани да се присъедини към Стражата, вместо това избра да работи в пчелина. Ширеха се слухове, че има таен изход, който използвал да се измъква крадешком от Колонията преди зазоряване, за да лови вирали на изгрев-слънце. Но всъщност никой никога не го беше виждал да го прави.
5
Тук и на други места в книгата думата се използва от хората като ругатня, защото ненавистните вирали обикновено се движат на рояци. — Б.р.