— Холис, това са оптични кабели — удиви се Майкъл. — Какво е електрическото захранване?
Холис натисна втори бутон. Жълта сигнална светлина засия и се завъртя с луда тревога над вратите. С тракане на механизма, който ги задвижваше, вратите започнаха да се плъзгат обратно към местата си, като пресякоха тъмните сенки по пода.
— Не може да ги видите оттам, откъдето дойдохме — Холис извиси гласа си над шумотевицата, — но по южния склон на планината има соларни батерии. Демо откри мястото по тях.
Вратите се затвориха със силно дрънчене, ехото отекна дълбоко в помещението. След като вратите се затвориха, вече бяха в безопасност.
— В акумулаторите вече няма заряд, но соларните издържат по няколко часа. Има и няколко преносими генератора. Има склад за гориво тук наблизо, в северна посока. Газ, дизел, керосин. Ако го източвате правилно, може да се използва. Има повече, отколкото изобщо можем да изгорим.
Питър навлезе в помещението. Построилите мястото, помисли си, бяха предвидили всяка подробност. Помещението му напомняше библиотека, само дето вместо книги имаше сандъци, а сандъците не съдържаха думи, а оръжия. Отломки от последната изгубена война, подредени и съхранени за идващата.
Отиде до най-близкия рафт, където стояха Алиша и Ейми. След инцидента в автобусите момичето не се беше отдалечавало и на няколко метра. Придърпала единия си ръкав, Алиша избърса праха от един сандък.
— Какво означава РПГ8? — попита Питър.
— Представа си нямам — отвърна Алиша. Обърна се и му се усмихна. — Но искам да си имам едно.
Четирийсет и четири
От Дневника на Сара Фишър („Книга на Сара“)
Представена на Третата световна конференция по Северноамериканския период на карантина
Център за изучаване на човешките култури и конфликти Университетът на Нови Южен Уелс, Индо-Австралийска Република @@ 16-21 април 1003 Сл. В.
[Начало на откъса]
Ден 4
Нека просто започна. Здравейте, Казвам се Сара Фишър, Първо семейство. Пиша ви от военен бункер, някъде на север от град Туентинайн Палмс, Калифорния. Аз съм една от осемте души, тръгнали от планините Сан Хасинто към град Телърайд, Колорадо. Странно е да разказвам тези неща на някого, когото не познавам, който може и да не е роден, докато пиша тези редове. Но според Питър някой трябва да запише онова, което ни се случва. Може някой ден, казва той, някой да пожелае да научи какво се е случило.
Прекарахме в бункера два дни. Доста удобен е за живеене, има електричество, течаща вода, дори душ, който работи, стига да обичате студена вода (аз не обичам). Без да броим бараките, бункерът има три помещения: в едното, изглежда, има най-вече оръжия („складът“), в другото има коли („гаражът“), а в третото, по-малко помещение, намерихме храна, дрехи и медицински материали (все още нямаме дума, с която да го наричаме и затова му казваме просто третата стая). В нея намерих бележници и моливи. Холис твърди, че тук има достатъчно за екипирането на малка армия и аз не се съмнявам.
Майкъл и Кейлъб се опитват да оправят едно от хъмвитата9, което е вид кола. Питър мисли, че две от тях ще могат да ни поберат заедно с достатъчно провизии и допълнително гориво, въпреки че Майкъл не е сигурен дали ще може да стъкми повече от едно от частите, които имаме. Алиша им помага, но като гледам, тя най-вече им подава инструментите, които искат. Хубаво е човек да я види, когато не раздава заповеди.
Всичко намерено принадлежи на армията, а всички от нея са вече мъртви. Мисля, че е важно да го спомена. Както и че причината да сме тук е момичето на име Ейми, което според Майкъл е на сто години. Въпреки че като я види човек, може и да не го разбере. Човек би я взел за обикновено момиче. Имаше нещо във врата ѝ, подобно на радио, от което научихме, че идва от Колорадо, от място наречено ЦКЗ. Историята е дълга, не съм много сигурна как да я разкажа. Не може да говори, но вярваме, че там някъде има хора като нея, защото Майкъл ги е чул по радиото. И затова отиваме в Колорадо.
Всички тук имаме работа да вършим, моята е да помагам на Холис и Питър да разберат какво има в сандъците по рафтовете. Питър казва, че докато чакаме да подготвят хъмвитата, можем да използваме времето, в случай че ни се наложи да се върнем. Плюс това можем да попаднем на неща, които да са ни от полза сега, като радиостанциите. Майкъл казва, че ще поправи две от тях, стига да има някакви батерии, които все още имат заряд. Извън склада има алков, който наричаме кабинет, пълен е с бюра и компютри, които вече не работят, и полици с метални класьори и наръчници. Там открихме инвентарните списъци, купища страници от тях, в които беше вписано всичко: от пушките и минохвъргачките до панталоните и калъпите сапун. (Надявам се скоро да открием сапуна.) До всяка вещ има отбелязани цифри и букви, които съвпадат с цифрите и буквите по рафтовете, но невинаги. Понякога отваряме сандък и си мислим, че ще намерим одеяла или батерии, а откриваме лопати или още пушки. Ейми ни помага и макар все още да не е казала нито дума, днес разбрах, че може да чете списъците. Не знам защо се изненадах.
8
Ръчна противотанкова гранатохвъргачка, напр. руската РПГ-7. Използва се като сборно наименование за преносими противотанкови оръжия, които се използват от рамо и изстрелват ненасочваща се ракета с кумулативна бойна глава. Английското название
9
HMMWV (съкращение на