Тук сме едва от девет дни, но ни се струва, че са повече, затова започнах да се чудя дали изобщо някога ще тръгнем.
Ден 12
През нощта трупът на коня е бил взет. Сега знаем, че наоколо се навъртат пушеци. Питър реши да затвори вратите час преди залез за по-сигурно. Малко се притеснявам за Маусами. През последните няколко дни започна да ѝ личи. Вероятно още никой друг не забелязва, но аз го виждам. Онова, което всички знаят, но не изричат, е че Тео сигурно е мъртъв. Тя се държи, но знам, че ѝ е много трудно, докато дните се нижат. Не бих искала детето ми да се роди по такива места.
Ден 13
Добри новини. Майкъл твърди, че утре ще опита да подкара едно от хъмвитата. Всички стискаме палци. Нямаме търпение да тръгнем.
В третата стая се натъкнах на сандък с надпис „Торба с човешки останки“ и когато я отворих и разгледах, осъзнах, че това е една от онези торби, които армията е използвала, за да поставя труповете на мъртвите войници. Затворих я и се надявам никой никакви въпроси да не ми задава за нея.
Ден 16
Не съм писала два дни, защото се уча да шофирам.
Преди два дни Майкъл и Кейлъб най-накрая комплектоваха първото хъмви, управление, гуми, изобщо всичко. Крещяхме и се смеехме, толкова бяхме щастливи. Майкъл каза, че искал да е първи и с няколко маневри успя да го изкара на заден ход от бункера. Всички се редуваме зад волана, а Майкъл ни учи какво да правим, но никой от нас не е много добър.
Второто хъмви потегли тази сутрин. Кейлъб казва, че е точно то, ще вземем това, но така или иначе нямаме нужда от повече от две. Ако едното се повреди, другото ще ни е резерва. Майкъл счита, че можем да вземем достатъчно дизелово гориво до Лас Вегас, дори и по-далече, преди да ни се наложи да търсим как да заредим.
Утре сутринта отиваме до склада за гориво.
Ден 17
Заредили сме и сме готови за път. Цяла сутрин сновем до склада с гориво и обратно, пълним хъмвито и допълнителни туби.
Уморени сме, но и развълнувани. Сякаш пътуването най-накрая наистина започва. Ще пътуваме на две групи по четирима. Питър ще кара едното хъмви, а аз другото, Холис и Алиша ще са отгоре, за да пазят оръжията, леки картечници петдесети калибър10, които натоварихме следобеда. Майкъл откри батерии, които могат да се заредят, за да си говорим по радиостанциите, поне докато батериите се изтощят. Според Питър трябва да заобиколим Лас Вегас и да се движим из по-затънтените места, но Холис настоява, че това е най-прекият път до Колорадо, а идеалният вариант са междущатските магистрали, защото минават през леки терени. Алиша се настани до Холис, а Питър най-накрая се съгласи, затова предполагам, че сме се запътили към Лас Вегас.
Чудим се какво ли ще открием там.
Чувствам се като участник в истинска експедиция. Изхвърлихме старото си облекло и всички сме във военни дрехи, дори Кейлъб, въпреки че са му много големи. (Маус подгъна чифт панталони за него.) След вечеря Питър ни събра и ни показа маршрута на картата, а после каза: Имаме повод за празнуване, Холис, ти не мислиш ли така? Холис кимна и отвърна: И аз така мисля. Вдигна бутилка уиски, което открил в едно от бюрата в офиса. Вкусът му прилича малко на шайна и предизвиква същото чувство, скоро се смеехме и пеехме, което беше страхотно, но и малко тъжно, защото всички си спомнихме за Арло и неговата китара. Дори Ейми пийна малко, а Холис каза: Може пък да ѝ докара настроение да каже някоя дума. Тя пък се усмихна на думите му, мисля, че за пръв път я виждам да го прави. Сега вече сякаш наистина е една от нас.
Вече е късно, трябва да си лягам. Тръгваме призори. Нямам търпение, но май и това място ще ми липсва. Не знаем какво ще открием и дали някога отново ще видим дома си. Мисля, че без да го осъзнаваме, тук се превърнахме в семейство. Затова който и да чете тези редова, това е, което всъщност искам да му кажа.
Ден 18
Стигнахме Келсо след цял век. Заобикалят ни истински пущинаци, единствените живи същества явно са гущерите, които са навсякъде, и паяците, огромни и космати, колкото човешка длан. Освен склада други сгради няма. След бункера се чувстваме като на открито и невероятно изложени на опасност, въпреки че сме барикадирали прозорците и вратите. Има помпа, но няма вода, затова караме с тази, която носим. Ако е все такава жега, дано скоро намерим вода. Сигурна съм, че никой няма да спи много. Надявам се, че Ейми ще съумее да ги държи настрана, както казва Питър.
10
Става въпрос за 12,7-милиметрови леки картечници, вероятно M2 Браунинг, използвани и като танкови. — Б.р.