— Още колко време ни е нужно? — попита лорд Томас Харт, най-дългогодишният член на камарата на лордовете във Великобритания.
Джейкъбс насочи поглед към образа на професор Филип Месие, генералният директор на ЦЕРН, лабораторията за ядрени изследвания и квантова физика до Женева, Швейцария.
— Професоре? — попита той, подавайки му топката.
Месие се прокашля.
— Нещата се развиват добре. Би трябвало да сме в състояние да изпробваме устройството преди края на месеца.
По лицата на събралите се лидери се появи удовлетворение, дори вълнение. Мечтата бе на път да се сбъдне.
— Не можем да си позволим рискове — каза Тони Кърн, специален съветник на президента на САЩ. — Направете каквото трябва, господин Джейкъбс. Само се погрижете доктор Едуардс да бъде отстранена.
Джейкъбс кимна. Отстраняването на доктор Едуардс нямаше да представлява проблем. Зъбчатите колела вече се въртяха.
След като се измъкна от горещото като пещ такси, Мат се протегна и пристъпи в шумния хаотичен метрополис на Сантяго, Чили. Населението тук бе основно индианско и типичните за лакота черти на Адамс му помагаха да се слива с тълпата. Сякаш бе открил дом далеч от дома си.
Той имаше паспорт, но знаеше, че името му скоро ще бъде разпространено. Агентите нямаше да се върнат и властимащите, които и да бяха те, веднага щяха да решат, че е побягнал и вероятно се опитва да се срещне с Лин на неизвестно място. И макар че явно нямаха представа къде се намира то, което щеше да ги затрудни, със сигурност можеха да му усложнят живота.
Адамс обаче си имаше собствени източници. Беше долетял от Мексико само преди час, след като посети стар познат от нацията тохоно о’одхам в просторните им племенни земи на границата с Мексико. Взе назаем един паспорт и малко пари в брой, като внимаваше колко му разкрива — не защото се опасяваше, че човекът ще се разприказва, а защото колкото по-малко знаеше, толкова по-малка щеше да бъде опасността за него самия. Все пак още работеше за федералното правителство.
С паспорта Адамс стигна от Мексико до Чили — лицето на снимката приличаше на него достатъчно, за да не събуди подозрения — и докато бързо свикваше с новата среда, потегли към мястото на срещата.
Щом се възстанови достатъчно след нападението в дома си, Адамс претърси телата. Не откри нищо и това не го изненада. Нямаха лични карти, бижута, татуировки или дори етикети по дрехите. Единственият отличителен фактор бяха еднаквите им 40-калиброви полуавтоматични пистолети „Зиг Зауер“ Р229 в кобури с пружини на коланите им. Тези оръжия струваха по хиляда долара и присъствието им разкриваше много.
Това бяха професионалисти, и то от такъв калибър, че Мат заключи, че са правителствени агенти. От кое правителство обаче? Мъжът, който го разпита, говореше с американски акцент, в основата си бруклински, но изгладен след дългогодишни пътувания, докато накрая бе попил нещичко от Западна Вирджиния. Той допускаше, че екипът е дошъл от Вашингтон, и подозренията му се потвърдиха, когато откри колата им на четири пресечки от дома си. Беше форд седан, сив металик с цивилни номера, но Адамс познаваше този тип автомобили достатъчно добре. Правителството винаги ги използваше за операции под прикритие. Колата беше подозрително стерилна, но това само засили убеждението му, че става дума за елитна правителствена агенция. Само те бяха толкова внимателни.
Но ако беше американска правителствена агенция, то коя? ЦРУ, ФБР, АБН, АВР1, АНС2, МВС3? Можеше да са замесени всякакви организации, истинска супа от букви. Можеше да бъде дори НАСА, както Лин подозираше, макар че Адамс не знаеше дали агенцията има подразделение за директни действия. Така или иначе вече нищо не можеше да го изненада.
Реши да измине възможно най-голямо разстояние с колата и след като приготви малък сак с багаж и извади скромните си спестявания от касата под кухненската маса, Адамс потегли на север и напусна резервата. Кара чак до Бисмарк в Северна Дакота, изостави колата и си купи автобусен билет до Уинипег, Канада. Вместо да се качи обаче, навлезе пеша в града и се върна обратно на юг. Тази хитрост нямаше да действа вечно, но може би щеше да изчерпи част от ресурсите на врага и на него да даде възможност да стигне до истинската си дестинация.