Твърде вероятно е американските политически институции да се изправят пред сериозно изпитание на тяхната приспособимост. Американската система е изградена върху твърдото убеждение, че силната политическа власт представлява сериозна заплаха за живота и свободата на гражданите. Поради тази причина конституцията на САЩ е замислена с широк спектър от взаимни ограничения и взаимно уравновесяване на институциите на властта, посредством което отделните власти биха могли да предотвратят упражняването на тираничен контрол от останалите власти. Тази система е служила добре на страната, но само защото в определени критични моменти от нейната история, когато е възниквала необходимост от силно управление, е било възможно постигането на консенсус за осъществяването му чрез упражняване на политическо лидерство.
За съжаление няма институционална гаранция, че по начина, по който е замислена, системата винаги ще контролира тираничната власт, като същевременно позволява упражняване на държавна власт при възникване на такава необходимост. Последното зависи на първо място от наличието на обществен консенсус по отношение на политическите цели, което липсва в американския политически живот през последните години. САЩ са изправени пред редица големи предизвикателства, свързани най–вече с регулирането на фискалното им състояние в дългосрочен план. Последното поколение американци са изразходвали пари за себе си, без да плащат за това чрез данъчно облагане – ситуация, която е утежнена от годините на твърде лесен достъп до кредити и преразходи както на битово, така и на управленско ниво. Дългосрочният фискален дефицит и чуждестранната задлъжнялост застрашават самите основи на американската мощ по целия свят, тъй като други страни като Китай ни изпреварват по относителен ръст.
Нито едно от тези предизвикателства не е толкова огромно, че да не може да му се намери решение чрез своевременни, макар и болезнени действия. Но американската политическа система, която би трябвало да благоприятства формирането на консенсус, вместо това задълбочава проблема. Днес Конгресът е силно поляризиран, което създава изключителни трудности при приемането на всеки закон. За първи път в съвременната история най – консервативният конгресмен демократ е по – либерален от най–либералния републиканец. Броят на местата в Конгреса, спечелени с разлика от 10% или по–малко, което означава, че и двете страни са имали равни шансове, неотклонно спадна от почти двеста в края на XIX в. до малко повече от петдесет в началото на XXI в. И двете политически партии са станали много по – идеологически хомогенни и дебатът между тях е влошен. Подобен тип разделение не е без исторически прецедент, но в миналото е било преодолявано чрез силно президентско лидерство, каквото сега отсъства.
Бъдещето на американската политика се основава не само на политиката, но и на обществото. Поляризацията на Конгреса отразява една всеобхватна тенденция към все по–голяма хомогенност на квартали и региони, тъй като американците се определят идеологически според това къде са избрали да живеят. Склонността към асоцииране единствено с единомишленици се насърчава силно от медиите, а разрастването на информационни канали води до отслабване на споделения опит на гражданското общество.
Способността на американската политическа система да се справя с фискалните си предизвикателства е засегната не само от поляризацията ляво–дясно в Конгреса на САЩ, но и от нарастването и властта на могъщи лобита. Синдикати, агробизнеси, фармацевтични компании, банки, както и много други организирани лобита често налагат ефективно вето над закони, които ги удрят по джоба. Напълно основателно и дори закономерно е гражданите да защитават своите интереси в условията на демокрация. Но в определен момент тази защита се превръща в претенция за привилегии или в безизходно положение, при което ничии интереси не могат да бъдат оспорвани. Това обяснява все по–високите нива на популистки гняв и отляво, и отдясно, което допринася за поляризацията и отразява една социална действителност, която е в конфликт с общоприетите принципи на страната.