Бион кимна. Наистина разбираше. Разбираше, че Рая е такъв, какъвто винаги е бил — мъж, който при всичките си добри качества, не забелязва недостатъците си. Самодоволен и самонадеян интригант.
— Добре, добре. Знаех си, че ще ме разбереш — каза Рая. — Важно е, защото съм сигурен, че още при вида на флага ми си проумял, че не съм дошъл просто да навестя стар приятел. Идвам с молба.
„Молба — помисли си Бион. — Вероятно може да се нарече така.“
Рая продължи:
— В Александрия ме назначиха за помощник на старейшина от Ордена — учен на име Теотимос. Неотдавна той откри свитъци, свързани с меджаите. Според него в тях се описва възраждането им. — Рая замълча. — Меджаи. Чувал ли си за тях, Бион?
Бион кимна отново. Наистина знаеше. Беше проучвал историята им преди време, когато се питаше къде му е мястото. Сега се замисли за тях — пазителите на старото царство и на всичко древно; хората, стояли на стража пред гробниците и храмовете, служили като телохранители и миротворци. Някога меджаите били страховити воини, колкото мъдри, толкова и вещи в бойното изкуство. Това обаче било преди стотици лета, когато и времената, и животът на египтяните от онези времена били различни. През новата епоха дошли нови пазители и закрилници и така се развили нещата, че нито представителите на новия свят, нито воините им били готови да приемат представителите на стария, а в това отношение меджаите били най-видимият пример за начин на живот, възприеман с презрение или с открита омраза. Постепенно положението на меджаите в обществото се променило. От закрилници те се превърнали в почти апокрифни същества, в мълва. В някои части на страната ги смятали за чудаци, другаде ги преследвали, докато изчезнат.
Може би щяха да останат стара, отмряла сила, потъваща в забвение, ако с намаляването на броя и на видимото им присъствие, репутацията и влиянието им не бяха нараснали в научните кръгове. Макар телом вече да не защитавали нищо, името им станало символ на закрила, благороден идеал; олицетворение на „старите“ устои, под които се подразбирал по-добър, почтен и простичък начин на живот.
Като мечоносци двамата с Рая бяха сред онези, отдалечаващи се от древното фараонско управление — и следователно от пътя на меджая. Бион не беше срещал такъв човек, но навремето легендите за тях го бяха заинтригували. Мислейки за това сега, му се видя съвсем логично, че Рая се е включил в Ордена. Той винаги приемаше с готовност новото и не пестеше критиките срещу „старото“. Беше неизбежно да смята меджаите за свой естествен враг.
Колкото до Бион, въпросът го вълнуваше единствено от любопитство. Плащаха му да пази и понякога да убива. Не да мисли.
— Възраждане на меджаите? — повтори той сега, чудейки се какво общо има това с него. — Така ли мисли шефът ти Теотимос?
— Не ми е точно шеф — настръхна Рая, — но да, така предполага.
— А ти какво мислиш?
Дано този път Рая кара по същество.
— Не мога да чета ръкописи на измислени древни езици. Аз съм войник — изстъпи се гордо Рая, — не учен. Затова ни служат историци като Теотимос, казват ни какво пише в свитъците.
— И какво казват свитъците според Теотимос?
Бион умееше да проявява търпение във всякакви ситуации. Откри обаче, че тази не е от тях.
Рая разкриви болезнено лице и се премести от крак на крак. Беше забелязал раздразнението на другия мъж.
— Боя се, че Теотимос не стигна далече с превода на ръкописа. Повали го болест.
— Разбирам.
Бион не повдигна въпроса за войниците и отровата. Все пак не знаеше със сигурност, а Рая бездруго нямаше да му каже.
— Надявам се да се възстанови бързо и да поднови проучването — продължи бързо Рая, спестявайки на събеседника си грижата да го поощрява. — От болничната постеля обаче той успя да ме уведоми, че меджаите не са сразени. По-скоро отказват да се признаят за победени и кроят планове да се въздигнат и отново да се борят за влияние в Египет, а така, досещаш се, ще се изправят в пряк сблъсък с Ордена. — Той замълча. — И както също се досещаш, Бион, искаме да предотвратим това. — Вдигна ръка, сякаш Бион е понечил да го прекъсне, макар че Бион нямаше подобно намерение.
— Ще попиташ може би кога меджаите смятат да предприемат своя ход. Не знаем. Известно е само, че планът им е дългосрочен и включва бъдещите поколения меджайски воини. Както споменах, искаме да изтръгнем подобни идеи от корен.