— Ние?
— Орденът.
— Ти и Теотимос?
Раздразнението по лицето на Рая изчезна бързо, все едно не се е появявало.
— Има ли значение? Важното е, че за Ордена ще е от полза меджаите да бъдат спрени, преди планът им да набере инерция. Много бих искал да се погрижа за това.
„За да увеличиш личното си влияние“ — помисли си Бион, но каза:
— Значи никой друг от организацията ти не знае?
— От стратегически съображения, войнико. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-малко вероятно е меджаите да предприемат действия срещу нас. Трябва да ги ударим бързо и решително. И тайно.
— Това е единствената причина, така ли?
Рая смръщи вежди.
— Какви други може да има? Тези хора са опасни. Длъжни сме да им окажем полагащо се уважение.
Ето защо си дошъл тук.
— Ето защо дойдох тук. На правилното място ли съм?
— Искаш да убивам меджаи.
Рая се изкиска.
— Най-грубо казано, да, точно това искам, Бион. Да покосиш всеки жив меджай. Не само тях, но и близките им — мъже, жени, деца…
Той замълча, сякаш да види дали Бион ще трепне. Не трепна, защото беше убивал мъже, жени и, да, дори деца, без оглед на възраст и пол.
Бион не обръщаше внимание на такива подробности. Убийството е убийство.
— Искам да умрат, Бион, и за доказателство да ми покажеш меджайските медальони. Ще ми ги донесеш в Александрия, за да съм сигурен, че работата е свършена.
— А в замяна?
Рая се изпъчи.
— Както казах, подготвят ме за ръководен пост в Ордена. Ще бъда изключително признателен, разбира се, на всеки, помогнал ми да се издигна, и ще му отредя висок пост в организацията.
— Мен ли имаш предвид, командире?
— Имам предвид всеки, който ми помага, Бион.
— А ако градът не ме блазни и не искам да се връщам към стария си начин на живот?
Рая скръсти ръце и погледна предпазливо стария си другар. Беше ясно, че не вярва Бион да иска да остане тук.
— Това ли желаеш наистина? — повдигна многозначително вежди и после, когато Бион не отговори, добави: — Трябва ли да ти напомням…
20
Бяха в Наукратис. Бион си спомняше отлично. Както Александрия, Наукратис беше модерен град, построен от гърците. Въпреки това имаше и стари проблеми, както щяха да открият през онзи ден — постоянни сблъсъци между земевладелците и селяните, секхети, които обработваха нивите им.
Бион и Рая охраняваха детето на по-нисш служител в правителството на фараона — малък аристократ на име Кена.
Бяха наети като подарък за майката, службата им беше по-скоро парадна, понеже детето не беше изложено на висок риск. Двамата обаче бяха професионалисти и не възнамеряваха да свалят гарда.
През онзи ден се намираха на площад, заобиколен отвсякъде с напукани каменни колони. Понеже бяха от Александрия, Рая и Бион не разбраха, че мястото е два пъти по-оживено от обикновено и атмосферата е по-разгорещена. Видяха само шумен площад с издигнат каменен подиум по средата и стъпала, по които стояха мъже и изнасяха пламенни речи пред възторжена тълпа.
Пред един от ораторите се беше струпала най-многобройна публика.
— Защо търпим това? — крещеше той, приведен напред и вдигнал длан да привлече вниманието на гъмжилото. Мръсните му дрехи сякаш подчертаваха значимостта на посланието му. — Защо позволяваме безропотно да се отнасят така към нас?
После ораторът порица „безбожните похвати“, както ги нарече, на земевладелец на име Уакаре. По-късно Бион проучи лично въпроса и установи, че Уакаре действително е безсрамен експлоататор и гневът и омразата, изсипали се върху му през онзи ден на площада, са съвсем основателни.
Преди това обаче…
— Трябва да въстанем! — изрева ораторът.
Бион забеляза, че момчето изглежда уплашено и стъписано от силните, страстни думи на мъжа. Помисли си, че не е зле да си вървят. Все пак тълпата изглеждаше разбунена, а подобни ситуации често подклаждат неуправляеми стихии.
От друга страна, детето може би щеше да извлече полза. Нека види истинския живот.
— Трябва да си вземем земята, над която превиваме гръб. Защо тежкият ни труд да пълни кесиите на онези, които с нищо не са заслужили това? Как възнаграждават усилията ни?
Ораторът бръкна под туниката си и измъкна кожена торбичка, явно подготвена предварително. Пресипа пръст в шепата си и я остави да изтече между пръстите му. В отговор тълпата нададе одобрителен рев.